Мълчание и нищо друго...

Мълчание. С нож да го разрежеш! Боли повече от всеки звук... Изтърпяваш го като присъда, която вече е изпълнена. Като гилотина ти отсича надеждите и ги оставя да се търкалят озъбени покрай теб. Свирепо, свистящо, оглушително! Мълчание, което те обезглавява, без да ти даде право на последно желание, на последна дума... Застрелва от упор всичките ти аргументи! Мъртва зона, мъртво вълнение...няма повече накъде да се движиш след него. Смисълът е потопен на дъното от тежестта на неизреченото! Мълчанието е способно да удави всеки звук! И теб самия!

текст: AntOurAge
снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/

За остаряването

Ако въобще получим привилегията да остареем, ще си спомняме изживените мигове на изграждане на перфектния синхрон за нашето НИЕ, насладата от преодоляването на самите себе си. Все още ще мечтаем, но вече с по-бавни и повтарящи се (от склерозата) мечти. Въпреки че времето ни намалява, ще отделяме все повече от него да сме благодарни за подкрепата, доверието. 

Ще бъде от значение единствено да ни топлят ръцете, които помнят и все още усещат пулса на тялото, за които фигурата няма и никога не е имала значение, дори да са треперещи. Да ни разсмива същата онази опора, доказала непреходността си в годините.
Когато получим привилегията да остареем, ще ценим и ще се наслаждаваме на всеки подарен миг щастие. Щастието, че има с кого да сме усмихнати дори и без зъби и няма значение колко бели са били о време...
Ако имаме привилегията да остареем... нека си я заслужим... нека я запълним с мир, любов и усмивки...

Текст: AntOurAge
Снимка: Нета

Сезони

Ние с теб сме различни сезони-
аз съм зима, а ти си море.
Твоят вятър все пясъка рони,
а аз нося безброй снегове.
И ме стапят до кости вълните,
ставам кишава, лепкава кал.
И нагоре, навръх планините,
замечтавам си погледа бял.
Как на твоя бряг да остана,
щом от силни  лъчи ме боли?
На лавини цялата ставам,
а не умея да плувам дори.
Всеки свойта природа ще носи
от чуждия полъх за малко унесен...
С теб сме просто различни сезони...
Разминали се във късната есен!

текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/

За провинцията с люб❤в

 Има неща, които могат да ти се случат само в провинцията. И въпреки че везните клонят почти винаги в полза на столицата, ще се опитаме да отсеем някои ползи на живота в малкия град (но не от пресилен патриотизъм). 

☆ Детството е в задния двор. Въпреки че нещата се променят постоянно, все още полъхът от безгрижните години витае покрай теб, напомняйки ти, че и ти си бил дете. Което носи някаква чистота и хармония и в най-заклетите възрастни индивиди. 

☆ Да се видиш на среща с приятели не ти отнема 2 часа път на отиване и връщане. Друго е да сте си на една ръка разстояние. Можете да надградите приятелските си отношения количествено. Което пък може да повлияе и на качеството. 

☆ Почти липсваща престъпност. Кога за последно чухте криминална новина? Дори странните типове са ви не дотам странни, а по-скоро до болка познати. Истината е, че животът в провинцията наистина е по-спокоен. 

☆ Времето тече по друг начин. Не, че не е забързано и ежедневието на провинционалистите, но сякаш има повече време за повече приятни неща, когато не бързаш за градския транспорт или не чакаш в задръстване. Например-да поспиш. 

☆ Не висиш на опашки за записване  на потомството в детски градини, ясли и училища. Поради масовото преселение на народите, теренът е чист. Наличните възможности-достъпни. 

☆ Мотивацията ти за пътуване в свободното време не идва от желанието всячески да се спасиш от градската джунгла, а е подтиквана от чиста любознателност да опознаеш някое ново местенце. 

☆ Винаги има нещо познато около теб. Дали хора, дали улици. Познаваш всички преки пътища и всички препъни камъчета по тях. Чувстваш се...у дома. 

текст:AntOurAge
снимка: Nikolay Pandev

Пристан на илюзията

Не ме целувай, не ме прегръщай, 

не ме обичай виртуално.
Не изричай красиви думи. Лъжовни.
Не обещавай подкрепа. Неискрена.
Не бъди измамен фар на междинен бряг.
Не бъди пристан фалшив на моя бяг.
На моя устрем към щастието.
Нека пътувам сама.
Нека ме упътва фарът, устоял на достатъчно стихии,
готов да свети въпреки бурите.
Нека ме приюти пристан дълбок, спокоен,
наситил се от заминаващи кораби, жадуващ да успокоява сред бушуващи вълни.
Там, на този пристан, ела, без думи обгърни ме със себе си, утоли ме... Нека бъдем!

Текст: AntOurAge
Снимка: Нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Щипка сол

Знаете ли я онази приказка от Ангел Каралийчев, че солта е най-скъпото? Любима ми е. В общи линии се разказва за един цар, чиято най-малка дъщеря му казала, че го обича колкото солта, а той я изгонил от царството си. След хиляди перипетии, най-накрая разбрал, че с всички богатства и скъпоценности в царството си, но без сол, нещата му били безвкусни и че най-малката му дъщеря го обичала най-много. "Солта е най-скъпото" е приложимо не само към храната. Безвкусието може да завладее живота ни и да се чудим и маем какво ни липсва. Живеем в свят на изобилие. А имаме нужда от една щипка сол дневно към делата си. Онзи малък, почти незабележим, а решаващ щрих към нещата. Може цял ден да си работил залудо, но да си забравил да вложиш ентусиазъм в работата си. Или да си говорил с човека до теб, но да си спестил емпатията в разговора. Може да си тръгнал на пътешествие и да си забравил приключенския си дух. А може и да си забравил, че има неща, наречени въображение, любопитство, внимание, докато извършваш рутинното си ежедневние "работа-вкъщи-работа". И така, лека полека, дните започват да губят не само  цвят и мирис, но и вкус. Замисляли ли сте се колко емоции и състояния описваме кулинарно - "огорчен съм", "кисел съм", "услади ми се". И нищо солено. Сигурно има защо. 
Щипката сол трябва да се слага ежедневно, за да не се губи цялостният апетит. Към живота.  

текст: AntOurAge
снимка:нета  

ТАКАВА ЖЕНА

Знаеш ли как се обича жена,
дето може с поглед  да стреля,
но с нежност отглежда деца
и с любов ти поднася вечеря.
Дето знае огнище да пази
и с уют да затопли дома,
но жигосва сърцето ти с длани
и от пепел запалва искра.
Не живее в измислени кули
и не търси спасител в ръжта,
но умее до край да се влюби
и без свян да танцува в дъжда.
Не очаква от теб реверанси,
нито шумни и гръмки слова.
Дребните жестове са й сладки-
иска мъничко - само дела.
Тя умее да носи товари,
но изхвърля излишни неща.
И ако ти си отидеш от нея,
ще затръшне след тебе врата.
Ще преглътне накуп всички сълзи,
гордо утре ще вдигне глава.
И от болката пак ще възкръсне!
Ще възкръсне по-силна Тя!

текст: AntOurAge
снимка: от нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Несъвършенството е съвършено

Устремени към съвършенството на външността, често крадем от себе си, от чистотата на духа си. Копнеем за перфектната фигура, а пропускаме ръцете, които са протегнати към неизваяната такава. Отделяме време за постигане на бяла и искряща усмивка, а не на този, който може да я предизвика. Очакваме идеалното отношение, а не умеем да се насладим на процеса по изграждането на синхрон във връзката си. Разочароваме се, гневим се на неразбирането, а пестим време в показване на чувствата си. Все искаме, бързаме, препускаме, стремим се... А докато сме вкопчени в тази устременост, като че ли пренебрегнахме красотата на индивидуалността, на несъвършенството. На белезите дори, които ни напомнят през какво сме преминали, с какво сме се сдобили... Забравихме да живеем в настоящето... устремени към съвършенството, което може никога да не настъпи!

Текст: AntOurAge
Снимка: Интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Любовна плетеница

     

Може би хората се бъркат и си мислят, че трябва да стискат любовта в ръцете си като някоя молитвена броеница-молят й се, знаят колко тежи, мислят си, че е еднаква за всички, познават всеки детайл от нея. А ми се струва, че тя е по-скоро като плетеница-чакаща да я създадеш старателно, обмисляйки всеки цвят, материя и шарка внимателно. Почваш я с една идея, в процеса на създаване може и да смениш някои намерения, други да се получат добре по различен начин. Твориш. Разплиташ я дотам, докъдето си сгрешил, ако се е получило възелче, и после почваш пак наново. Леко ядосан, но с желанието да се получи нещо красиво. Създаваш собствена плетеница от чувства, очаквания, копнежи и компромиси, влагайки душата и уменията си в нея. Твоята любовна плетеница. Единствена и уникална. Нямаща нищо общо с всички еднакви молитвени броеници.

текст: AntOurAge
снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage

Безименна любов

При тях се случва тихо любовта -
не помни, не очаква, не говори.
Видя я само пълната луна
и в себе си греховно я затвори.
Тя няма име, няма  и лица,
измръзнала във тъмното въздиша.
Наместо в дом...се топли във вина
и никой никъде за нея не написа.
И никой никъде не я позна,
ключалките й бяха пантеона,
молитвите извръщаха глава,
присъдата й беше "Не е твоя"!
От тях си тръгна тихо любовта...
Зави зад ъгъла и коленичи...
Два силуета в черно, без лица,
подминаха се...с безразличие!

текст: AntOurAge
рисунка: Radostin Yankov
https://www.facebook.com/theantourage

Защо да (не)излизаш с жени, които четат?!

1. Те са искрени - за да чуеш комплимент от тях, ще трябва да си се постарал много да си го заслужиш - във всяко отношение.
2. Те мислят - за всичко, винаги, по много и ще очакват същото от теб.
3. Те обичат да питат - не да ти държат сметка, а за да чуят твоето мнение, позиция, принципи. И ще ги помнят.
4. Те са скучни - тяхното развлечение често не съвпада с това на останалите - няма да се правят на шут само за да ти е добре на теб.
5. Те държат на личното пространство и време. Не трябва да се опитваш да им отнемаш времето, запълнено с хубава книга - в противен случай ще се отърват от теб.  Ако не се сещаш за някаква по-интересна от книгата идея, можеш да опиташ да се включиш, поне като слушател.
6. Познава героични и смели мъже.  И сложни характери. Така че не се прави на твърде недостъпен и мистериозен.
7. Впечатлява се от необикновени неща, а не от евтини циркови номера.
8. Обикновено сближаването и разбирането с такава жена е трудно…особено ако ви делят три вагона книги.
9. Знаят кога да затворят скучната книга. Не само докато четат, а и в живота.

10. Те знаят, че могат и без теб! И ако се наложи, ще го научиш и ти!

текст: AntOurAge

снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Така ще ме познаеш ли...

Когато всичко спи…тогава ме погледни ... Да ме видиш такава, каквато и аз забравих да се познавам. С несресана коса и рошави мисли. Със съмнения, които пълзят по мен и ми скриват просторите. А аз една мъничка и уязвима ставам многоточие в нощта и чакам изгрева. И теб понякога. Да дойдеш с него. Да отвориш прозореца на стаята и да изтупаш паяците. Да им разплетеш мрежите.  Да ме съблечеш... Но тогава, когато си ме видял, когато всичко спи.  Без грим, със вълнени чорапи и пухена пижама на  сърнички. Такава познаваш ли ме? Знаеш ли, че очите ми стават езера в тъмното,  които преливат на пълнолуние. Опитват се да удавят вълчия вой на страховете ми.  Много са…104! Хората броят овце вечер, за да заспят, а аз си броя страховете. За да съм точна, когато смятам себе си. И изборите си. Ти ще можеш ли да стигнеш дъното в очите ми! Да броиш с мен? А да прогониш страховете ми?  Въобще  ще ме видиш ли такава - мъничка, трепереща, слаба? Ще можеш ли да ме обичаш с изгрева...Тогава...преди това недей. Гримаса е!

текст: AntOurAge

снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Какво да не правим в театъра...

1. Не отивайте с коса на кок или други, наподобяващи гнезда прически, повишаващи обема на главата ви. И тези зад вас искат да гледат. Ако все пак не можете да си смените прическата, седнете на последния ред. 
2. Оставете вряскащия, гърлен, почти истеричен смях вкъщи. Хората са отишли да слушат диалозите на актъорите, а не вашето сопрано. 
3. Не побутвайте и не използвайте за облегалка на краката си седалката пред вас. Все пак не сте на спа център. А тези пред вас нямат нужда от масаж на гърба. 
4. Не свирете с уста, това не е футболен мач. Достатъчно е да използвате ръцете си за производство на шум. 
5. Запазете анализа на постановката с човека до вас за края на представлението. Не че се съмняваме в мнението ви, но не сме си купили билет за него. 
6. Ако не ви допада постановката, въздишайте и пъшкайте по-дискретно. Няма нужда да охлаждате врата на човека пред вас. 
7. На излизане от театъра не се блъскайте и пререждайте. Това не е евакуация. Няма опасност нито за живота ви, нито някой да ви забрави в залата. 
8. И ако случайно сте решили да отидете на театър, за да си губите времето в обсъждане на клюки или за да се правите на моден експерт, не забравяйте, че има и по-евтин начин-на пейките пред блока например.