Кула от илюзии

Имай вяра! Човек може да се избави от илюзиите си. Тези, в чийто вихър сам се е поставил. Тези, които в началото на зараждането си изглеждат толкова невероятни, невъзможни, че всячески се опитваш да си забраниш. Забраняваш си да ги мислиш. Да ги допускаш. А докато мислиш какво да направиш да не ги мислиш, сякаш поставяш по една тухличка отгоре. И редиш. И редиш. Но накрая винаги доизграждаш. Дори реално им намираш мястото на всяка една. Виждаш как са предопределени да бъдат построени от теб. Като пъзел, създаден точно и само за теб. Когато си вдигнеш толкова висока кула, че вече скрива реалността от полезрението ти, се усещаш сам. В средата на всичко хубаво... което би могло да бъде... Но сам. Сред илюзиите, че си с някого, а си... Сам. Осъзнаваш, че строиш сам, мечтаеш сам, подреждаш сам... щастлив си ... само там - сам всредата на кулата от илюзии.

Зазидал си вярата в себе си. Но знай, че винаги кула, създаден от един, за един е загубена кауза... Спасението е просто да разместиш долните тухли. Гравитацията ще свърши останалото. Ти само си вземи пуканки и наблюдавай зрелището. Вече с усмивка може да разгледаш илюзиите нападали в краката ти. После се огледай наоколо! Вземи си вярата! Пази я! И продължи напред!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Митове за любовта

Мисля, че цялата концепция за любовта е сбъркана. Онази, която ни кара да мислим и търсим любовта като огън, като помитащ ураган от чувства, като изпепеляваща комета и т.н. Не виждам нещо градивно в постоянното търсенето на някаква разбиваща те на атоми сила. Любовта трябва да е живот, да те избистря, а не да те докарва до нежелание да отвориш очи сутрин заради изнемощяло от чувства съзнание. Любовта е съзидание и изграждане. Трябва да те изправя, а не да те смачква. Ако трябва да се сравнява с нещо, то по-скоро трябва да е с летен дъжд. Разхлаждаща, напояваща, ромоляща в съзнанието ти. И успокояваща. Да умее да снема напрежението от плещите ти. Да измива черните мисли. Да отваря и държи будно съзнанието ти. А не да те обсебва и да се губиш. Да те прочиства. И след нея да цъфти живот. Ако сте решили да си играете с огъня, играйте си с огъня. Наречете го "Страст". Но не намесвайте Любовта. Истинската любов не е гръмкост, а постоянство.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Заслужих те, Щастие!

Разбираш ли ме?
Бягах към свободни пространства,
избягвах недостойни грубости, 
отбягвайки безсмислености. 
Губих вяра в себе си, 
загубих битката срещу сърцето си,
погубвайки възможността за неоценени компромиси.
Търсих взаимност,
намерих сили да приема новия си облик,
откривайки всеки ден надежда за светлина.
Разбираш ли ме?
Заслужих те, приемам те, живея те...
Щастие!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

ПОСЛЕДНАТА НИ ЗИМА

Навярно ще остане част от мене там,
където и виелиците трудно ме намират,
през сън изплакан ще се връщам, знам,
да изживея с теб последната ни зима.
Да вледеня докрай следите си по теб,
да няма път, по който да те стигна,
да те изгубя в себе си съвсем
завинаги! Не искам да те има!
Никъде! И никога! Изобщо!
Не си болял, не си се вливал
през клетките ми в мен подкожно,
не си живял, не си ме доубивал!
Така ще те погубя! Доживотно!
Ще срутя мислите, в които те зазидах.
И след руините ще намеря път обратно...
Но аз..но аз дали ще бъда жива!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Тишината е величествена...

Тишината е величествена...
Когато никой шум не е в състояние да те изкара от вътрешния ти свят.
Когато погледът ти се плъзга по повърхността на заобикалящите те предмети, 

но остава недокоснат от тях.
Когато думите олекнат до безтегловност.
Когато тялото ти не се ограничава от нито едно сетивно възприятие.
Тишината е усещане за цялост без обвивка.
Когато можеш да я приемеш,
да й се отдадеш, да й се насладиш,
да я изстрадаш, да я обикнеш...
Тишината е величествена...
Особено когато има с кого да я споделиш!

текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Казано честно

Истината. Тя бива дъвкана и преглъщана, изопачавана, премълчавана, затрита и потъпквана. Несправедливо и целенасочено. А всъщност тя е подарък. Който правиш както на себе си, така и на тези около теб. Тя е като да се освободиш от товар. Да издишаш. Да пиеш от чист извор. Да разчистиш ъглите на съзнанието си. Да се помириш с нещата в и около себе си. Да си себичен. В позитивния смисъл. Да си честен и прям, за да видиш нещата такива, каквито са. За да заживееш в един истински свят. За да спиш спокойно. Има истини, от които боли. Така е. Но те са като операция по премахване на чуждо тяло от твоето собствено. Болката от зарастването е по - приятна и отшумяваща с времето от тази на тлеещата инфекция. И когато всичко си дойде на мястото, болката спира. И пак си цял. Чрез истината ще се изцелиш. Лъжата може да те докара и до сепсис.

текст:AntOurAge

снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Високо напрежение!

В края, винаги на края, миг преди да си тръгнеш, идва равносметката. Знаеш, че някога в предишен момент, не помниш точно кога и как, си свалил защитите си... И си оголил сърцето си като жица, по която минава високоволтажен ток... Не мислиш дали ще даде на късо. Искрите не те плашат, само ускоряват пулса ти. И ти се раздаваш повече и повече. Имаш чувството, че можеш да произведеш енергия, надвишаваща тази от атомна електроцентрала. Да захраниш и Млечния път. Да промениш въртенето на планетите. Да излезеш смело от орбита... И да забравиш за опасността... за съпротивлението, за изгарянето, за всички, които са се опитали да те върнат на Земята, за сърцето си, за оголената жица... Дори забравяш да видиш на кого въобще му трябва тази енергия, иска ли я, знае ли какво да прави с нея... Забравяш! Почти до края... До момента, в който те заболи достатъчно, за да включиш отново защитите си. И да направиш равносметката... Дали си научил урока си? Или си се изцапал със саждите? Дали пламъкът ти е стопил леда, или е оставил опожарени стърнища...
Дали си е струвало? Колко от себе си си раздал? Какво си взел? Изгорял ли си? Заредил ли си се? Не в замяна. А като обратна връзка... За да знаеш дали да хлопнеш вратата, или да подадеш ръка на изпроводяк? За да знаеш как да си тръгнеш... с усмивка или с огорчение? Не дали! А как?
 
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

15 градуса през лятото

Вали. Не помня откога. Не помня кой ден е. Нито колко е часът. Навън е светло. Отвътре - нощ. Стоя статично. А сякаш пропадам. Спомням си още щастието. С мирис на липа и вкус на сладко от дюли. Не съм го виждала отдавна. Дали ме е забравило, щом ме подминава? Опитвам се да си извадя анамнеза на пътя дотук. Не пропадаш изведнъж в пропаст. Бавно пълзиш надолу. Слизането винаги е по-лесно. Гравитацията е на твоя страна. Паля цигара. С идеята, че ще раздвижи поне кръвообращението ми. Онази кръв, която кипеше. Сега се движи с максимум 15 градуса през лятото. Твърде студено, за да си гол. Трябва да се прикриеш с нещо. Усещам допир. Слънчев лъч е пробил през облаците и докосва лицето ми. Прилича на въже, по което да се изкача. Поемам въздух и се хващам. Дано да издържи...


текст: AntourAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

НИЕ

Ти.
И Аз.
И Ние.
В профил.
Или във анфас.
Небето е под нас.
В очите си политаме!
Губим се. И пак намираме.
Симфония. Балада. Стихоплет.
Виновни стъпки и пропукан лед.
Ще тръгнем. Ти към мен и аз към теб.
По дяволите всичко. Сърцето иска те!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

Основно изкушение

Усещам как ме избираш. Добре де... все едно преценяш. Внимателно. Сякаш съм твоето основно блюдо. Твоето здравословно, разумно подбрано ястие. В подходящия грамаж, хранителна стойност. Храненето, което е добро за теб. За твоето бъдеще. Форма. Здраве. Балансираност на макронутриентите. И вероятно така е редно. Да избираме партньорите си с разума. Дали тяхното ежедневие е съвместимо с нашия живот. Да ни е удобно. Че иначе твърде се увеличава стресът. А той води до много съвременни заболявания. Отключва ги. Внезапно. Безпощадно. Както внезапно те съблязнява аромат на любимо изкушение. Дълго отлагано. Бавно нахлува в ноздрите ти. Изпълва съзнанието ти със спомени за усещания. За добре оползотворени дни. И нощи. Принуждава те да затвориш очи. Да се усмихнеш. Да мечтаеш. За твоето отлагано изкушение. Което си подчинявал на стриктния си режим. И не си си доставял. Сякаш изкушението избира сърцето ти. И то него. И рано или късно го подчинява. Тайно или явно. А не е ли вълнуващо така да се избират партньорите? Като десерт, на който не можеш да устоиш... така или иначе... Все стигаш до него...


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Препоръчано от Антураж: "Кафка на плажа" от Харуки Мураками

Мураками е непредаваем. Повествованието му е толкова просто на пръв поглед, а всъщност така многопластово, приковаващо погледа и мислите. Тази книга не може да се чете ей-така, между другото, просто е магически впримчваща. И не те пуска до последната си страница.
Авторът заявява, че ключът към разбирането на книгата се крие в многократния й прочит. "Кафка на плажа - твърди той - съдържа не една гатанка, но аз не давам отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си."
Избрани от нас моменти:

“А когато бурята стихне, вече няма да си спомняш как си успял да преминеш през нея и да оцелееш. Всъщност дори няма да си наясно дали е отминала. Но едно е сигурно. След като излезеш от нея, вече няма да си същият човек. В това е смисълът на пясъчната буря.”

“Знаете ли какво е любов? - Не съм пробвал, но имам някаква представа. То е, когато в теб бушува огън. - Именно. Огън. Но ако е нещастен случай, може вече да не я видите.”

“Излиза, че в целия огромен свят единственият човек, на когото можеш да разчиташ, си самия ти.”

“...произведенията, които притежават известно несъвършенство, са привлекателни тъкмо с несъвършенството си - поне за определени хора... В тази творба намираш нещо, което липсва на другите, нещо, което докосва струните на душата ти - а може би е по-правилно да се каже, че тя те намира.”

“Личните грешки обикновено са поправими. Стига да имаш доблестта да ги признаеш, всичко може да се поправи. Но нетърпимостта, ограничеността и липсата на въображение са като паразити, които се предават от човек на човек, променят вида си и продължават да се развиват. Няма спасение от тях.”

“Да попиташ е неудобство, но за кратко, да не попиташ е неудобство за цял живот.”

“Когато обичаш някого, ти търсиш липсващата половинка от себе си. Затова, когато мислиш за любимия човек, се натъжаваш. Сякаш се връщаш в стая, с която са свързани скъпи на сърцето ти спомени и в която отдавна не си бил. Това е естествено чувство.”

текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Ако утре те няма...

Ще живееш ли днес във измама?
Би ли облякъл суета за премяна...
...ако утре те няма?
В колко сърца ще продължиш да ехтиш?
Колко дела след теб ще живеят?
Колко твои мечти ще спестиш?
В кои спомени като жив ще трептиш?
Замисли се, преди да кажеш "Не смея..."

 
текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

ЗИМАТА ПРЕЗ ЮНИ

Да ти разкажа ли за зимата през юни
и за лавините, преливащи в очите ми?
Как белезите си лекувах с тръни,
но рози там така и не поникнаха.
За щастието по спомен да ти кажа ли,
за стиховете в раните написани,
за истините безнадеждно смачкани,
за всеки път, когато губех смисъла?
Не! Няма как да разбереш сърцето ми,
да видиш бялото във тази черна гама...
Запазих го дълбоко вътре в себе си
и пак след тебе мога да съм цяла!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/