Когато свършат въпросите, свършва и надеждата за нас

Копнея да съм себе си, защото съм с теб.
Копнея да си себе си, защото си с мен.
Да съм причината, а не възможността.
Да съм ценността, а не украсата.
Надявам се да съм мисълта ти, а не просто фрагмент.
Надявам се да си вярата, която съм загубила.
Ще можеш ли да си опората, от която се нуждая?
Щв можеш ли да си простиш, че погубваш времето си с неискреност?
Докога ще гориш без топлина?
Докога ще гледаш без да съзираш?
Очаквах да си призвание.Копнеех го.
Очаквах, но отмина.
Съжалявам, намаляват въпросите.
Съжалявах. Вече не искам отговор.


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

След мен и потоп

Някак си свикнали общото да е чуждо, всеки за себе си е цар. Стиснал за гуша собствени нужди, човек заприлича на твар. Ближния ползва, докато е полезен и после го захвърля в кал. В собствен олтар гледа тихо да скрие душата, посивяла като парцал. Дните се изнизват в страсти най-низки и никой не мисли след себе си да почисти. Егоизмът вършее в битието човешко, ходейки ситно в крещящи одежди. Любовта се пресмята, помощта се претегля, "след мен и потоп..." от всеки ъгъл се чува. Заблудени, че на тоз свят се векува, останаха все по-малко човеци. Кому какво си дал, е лишено от смисъл...сърца не бият като преди отривисто. Настана модерно да е време разделно. Разделно събираме дори и боклука. Въргаляме смело из мръсотията мисли, но пък пазим си чинно обувките чисти...

А как ми се ще да е друго...

 

 

текст:AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Само ти се случвам

Не те обичам, просто ти се случвам
като летен ден посред студена зима.
Докато мигнеш...знай, ще си отида-
тъй сякаш никога не ме е имало.
Без обещания и без излишни думи!
Без полъх. И без стон! Безследно!
Ще се излея в нощен дъжд през юли
като облак, преоблечен в черно.
Като изгубено парче от пъзел
ще ме нареждаш в себе си отново,
ще връзваш всяка част от себе си на възел,
за да остана още малко тук за спомен!
Но с времето ще избледнее всичко,
ще се разпадне на съставни части.
Дали изобщо тука ме е имало?
Дали съм те обичала...Едва ли?!


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Семпло за себе си

Наивна съм, обичам простички неща. И не съжалявам. От сложностите бързо остарявам. Душата сякаш многопластово се къса, когато с игрички я поръсваш. С чисти, семпли жестове ще ме спечелиш. Отдавам  искрена взаимност, ако споделяш. Ако пък театри майсторски изнасяш, дори за кухи благодарности ще има да почакаш. Простичка съм и това е. С мен честно се играе. Подмолни течения не ме вълнуват, лоши помисли в мен рядко бушуват. Нямам време за интриги, сили за анализи спести ми. Тук, в очите ми дълбоко погледни, потърси, избери. Свое кътче, ако видиш, искрено е, приеми го. Внезапен курс към щастието се поема, стига да вярваш в безвремие. Ако ти е скучно - напусни. Ако ме обичаш - остани. Това е, друго няма, писнало ми е от излишна драма.

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

9 безплатни късчета щастие

Безплатен обяд може и да няма, но за някои мигове щастие не ти трябват пари. Безплатни са и положителният ефект след тях е гарантиран 

1. Спорт 

Вкъщи, на стадиона, в парка. Възможностите са много, а резултатът само един-физически и психически тонизирани. Средствата-нулеви.

2. Ароматът на книга

Може да е само посещение в книжарница, но уханието на мастило и хартия отключва в съзнанието любопитство и въображение. А въображението може да те отведе навсякъде-дори и при щастието.

3. Някой да те прегърне

Една прегръдка на ден-майчина, приятелска, на любим или дете със сигурност е безплатно късче любов.

4. Хубава музика

Било то нова песен или събуждаща някой мил спомен мелодия. Важното е, че предизвиква така търсената усмивка в сърцето.

5. Комплимент

Неочакван или заслужен-едно потупване по рамото винаги може да окуражи съзнанието.

6. Смехът на дете

Най-красивата мелодия на света. С която сякаш забравяме за всички обременяващи мисли и ситуации.

7. Разходка сред природата

Дори и за 10 минути на ден може да те зареди с енергия, да се отпуснеш и подредиш мислите си.

8.Разговор с мъдър човек

Всеки има такъв човек около себе си-било то възрастен роднина или уважаван познат, понякога пет минути разговор с човек, който вече е разбрал кои са важните неща в живота, може да е достатъчен, за да се почувстваш добре.

9.Да разгледаш стари снимки

Е да, хората се снимат когато са щастливи и искат да запаметят тези мигове. Да си ги припомним от старите ленти винаги ще ни докосне до емоцията, която сме изживяли. А тя несъмнено е била и ще бъде положителна.

 

текст:AntOurAge

снимка: нета

 https://www.facebook.com/theantourage/

Любовта

Всичко опира до ръцете, които ще те докоснат едва.
Бегло. Неволно. Уж случайно. 
А в теб ще запалят искра. 
Внезапна. Начална. Възпламеняваща.
Ръце, които разпиляват твоята коса.                                                                                      Приканваща. Благоуханна. Непокорна.
Ръце, които те милват по-нежно от полъх.
Топло. Магично. Страстно.
Милувка, принасяща двамата в жертва.
През огън. От обич. На вечността. 
Всичко всъщност опира да срещнеш любовта.
На съдбата. В живота. И да я разпознаеш!

Текст: AntOurAge 
Снимка: Нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Да си родител

Знаеш кога си станал родител-часът и датата са записани в сърцето ти. Раждайки в теб една нова роля, която осъзнаваш, че е най-важната в живота ти. Усещането е необяснимо-извън всякакви определения за щастие. И започва най-отговорната ти задача - да възпиташ и се грижиш за нуждите и дните на най-важното(ите) създание(я) в живота ти. А те включват едно изкусно всекидневно балансиране между твоите и неговите виждания, чувства и потребности. И разбираш, че трябва да жонглираш умело и внимателно. Да извайваш старателно. Да го пазиш, но и да му дадеш достатъчно самостоятелност. Да уважаваш чувствата му, но и да поставиш външни граници на вътрешните му желания.Да зависи от теб, но да е уверен в себе си. Да го стимулираш да се развива и придобива, но без да го глезиш. Да разбере, че не можеш без него и го обичаш безумно, но без да го задушаваш. Да го научиш да дава, без да се губи. Да упражнява познатите неща, но и да е смел към новите. Да свиква с технологиите, които го заобикалят, но да не става зависим от тях.  Да е любопитен и любознателен, без да е несъобразителен. Да го окуражаваш да е себе си, докато расте сред другите.
Знаеш кога си се родил като родител. Записано е в сърцето ти... Както и че в него момент си започнал да рисуваш най-големия си шедьовър. 

 

текст: AntOurAge

Снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Антураж на деня: 99,9 % (на)празни усилия

Тяло или душа? Атоми или заряд? 99,9 % от тялото ни е празно пространство. А душата в него понякога тежи тонове. Но това празно пространство било запълнено с енергия. Почти 100 % от това, което сме е просто енергия. Но не проста енергия. Физична или химична? Няма значение. Съставен си от нея. И от 0,1 % маса. Протони, неутрони. Елементарни частици. Съединени от космическа енергия. А продължаваме да отделяме 99,9 % от времето си за тялото и материята. И 0,1 % процент за душата и енергията. Всъщност излиза, че в 99,9 % от времето си се грижим за 0,1% от нас. Изводите оставям на вас. 

текст: AntOurAge
снимка: нета

http://www.manager.bg/vselena/999999999-ot-tyaloto-vi-e-prazno-prostranstvo

Чети ме между редовете

Думите означават  ли нещо наистина или понякога  е просто съвпадение на звуците с мисълта? Когато буквите са осъдени да скрият това, което измълчаваме... Когато те не означават нищо, а се изричат на килограм... Тогава всъщност звуците не криволичат ли по ръба на  истината...И точно там, между тях, в паузите  най-силно крещиш, най-искрено обичаш, най-лесно мразиш, най-трудно прощаваш, най-истински страдаш, най-смело мечтаеш. В паузите се намираме, срещаме,  разделяме. Там се искаме, там се сриваме. А в думите се крием,  преиграваме себе си,  обмисляме ходове, докато търсим ...търсим някой да чуе мълчанието ни. Него чуе ли- разбрал те е! С очи те е докоснал, със сърце те е намерил. Между вдишванията и издишванията си ти, по себе си, оголен до душа. Отвъд звуците. Отвъд трептенията на материята. 

Чуй паузите...Чети между редовете... Звуците  са само механични вълни, превърнали се в думи, които понякога просто съвпадат с ритъма на сърцето...Остави ме да мълча! И там ме чуй! Там съм истина!

 

 

 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Признание

Той е този, който те чака

и топи скреж от лицето ти,

за да се сбъдвате двамата,

когато съвсем не си за обичане.

Той е същият, който остава,

щом загубиш поредна надежда,

вместо факел- ръка ти подава

и отново света ти подрежда.

Той е този, който познава

в мен онези помитащи крайности,

и ме обича...до лудост...такава

Няма приказки! Просто е щастие!

Той е дом, побрал се в очите ми.

Моят юг по средата на зима.

Не ми трябват криле за политане,

щом в живота ми още те има.

Ти си този, в чието мълчание

като пулс на сърцето притихвам!

Вдигам поглед в тихо признание...

Щом си тук! Нищо друго не искам!

 

 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Препоръчано от Антураж: "Момчето с гълъбите" на Меир Шалев

Меир Шалев е най-популярният съвременен израелски писател. Книгите му са издадени на повече от 20 езика и са удостоени с много национални и международни награди.
В романът му “Момчето с гълъбите” са преплетени две паралелни истории, развиващи се в различно време. Книгата съчетава въздействащ разказ за живота и саможертвата на поколението, извоювало независимостта на младата държава Израел, и една трогателна семейна история, в която централно място е отредено на любовта и на нейните разнолики превъплъщения.
Насладете се на нашата селекция избрани цитати от книгата:

"Едно толкова просто нещо като любовта е това, което държи двама души заедно. И за това не е нужно да си специалист. Достатъчно е само да не си идиот."

"То при мъжете веднага на мига се вижда кой е идиот. Не винаги се вижда кой е умен."

"Жената трябва да изглежда добре, за мъжа е достатъчно да е малко по-хубав от маймуна.
Имаме късмет, че някои жени мислят така."

"Имаме голям късмет, че като остаряваме губим малко от паметта си, иначе трябваше да влачим още по-тежко бреме тъкмо когато вече нямаме сили."

"Навътре в гората има няколко малки голи полянки, сенчести и подходящи за усамотение или за самоубийство."

"Какво ли не ни се случва, сякаш си споделят погледите ни: вървим целеустремено напред, страдаме, липсваме някому, изчезваме, забравят ни, напускаме някого и накрая неизбежно се забъркваме в някоя каша."

"Да караш на заден с ремарке, не е като да свириш на цигулка - засмя се той. - Щом не си опитвал, значи не умееш."

"Ако човек има за какво да остане жив, няма да умре."

"От дясното око - то е влажно, затваря се и в слепотата пророкува бъдеще, което мозъкът не иска да признае и сърцето отказва да приеме. То го зове: Не си отивай! По единствения начин, по който окото умее да крещи - със сълзи, които се леят бавно и неудържимо."

"В такива ситуации е най-добре да разпределиш надеждата между отделни късчета от действителността - да не очакваш някакво голямо чудо в края на пътя, а да се молиш за малко милост до най-близкия метър."

"На човек му е нужна история. Но не някоя дребнава. Действителността ни е достатъчно дребнава. А в която има болка, изповед, култура и норми на поведение, щипка забава и намек за тайна."

"Времето може да поправя, да лекува и да изцелява."

"Понякога обонянието е посредник между звука и картината, слухът опипва, зрението си спомня миризми, а пръстите съзират."  

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

На чисто

Животът ми сякаш е белият лист. На него аз мисля да сбъдвам мечти. Всеки нов ден е моята четка, всеки мой избор е всъщност палитра. 365 възможности в дни...Чертая си бъдеще, стремежи, идеали, изографисвам чудеса и сюжети...герои без медали. Копнежи се реят дръзки, красиви. Протягам към тях сетива. Битовизмът се пробва всеки контур да изтрива. Но аз мисля творбата да бъде без грешка. Оцветявайки дните с мисли красиви. Щастие вплитам в рими, куплети. Търся се още сред листите сиви. Реалността ме научи да летя без крила. Да не предавам, въпреки че мен предават. Да обичам, дори когато спират да ме обичат. Да помагам, макар аз да имам нужда от помощ. Да бъда подкрепа, дори когато се лутам. Да се вълнувам, да съчувствам...
Да очаквам, защото живея...
Да живея, защото обичам!
Всеки нов ден да обръщам нов лист и да започвам на чисто!  

 

текст:AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Честита Нова година!

За дни, изпълнени със смисъл! За осъществени мечти и сторени добри дела! За сбъднати копнежи и изгреви в сърцата! За вълшебни мисли и нови висини! За сгряващи усмивки и окуражаващи прегръдки! За безкрайна синева към нови хоризонти! За пътища, които отвеждат! За приятелства, които окриляват! За ръце, които топлят! За очи, пълни с любов! За дом, който те чака и приютява! За взаимност, уважение, благодарност, търпение! За опияняващ късмет през цялата година и незабравими мигове, заслужаващи тост! Защото не е важен броят на годините, а как ги изживяваме!
Честита Нова 2018 година!













текст: AntOurAge
снимка: нета