В смешно, нежно, трагично и изящно
построения роман на Джонатан Фоер се развихрят детското въображение и
пронизителната болка. Историята е разказана от 9-годишния Оскар, който
тръгва да разплете семейна загадка, останала след смъртта на баща му. "Ужасно
силно и адски близо" е от онези книги, при които не е важно какъв ще е
завършекът, заради пълноценното пътуване при самото им четене.
„...любопитното е,
че според "Нешънъл Джиографик" в момента живеят повече хора,
отколкото са измрели през цялата човешка история. С други думи, ако всички
едновременно пожелаят да изиграят Хамлет, няма да могат, защото черепите няма
да стигнат!”
„Родителите винаги
знаят повече от децата си, а децата винаги са по-умни от родителите си.”
„Нищо не е
едновременно красиво и истинско.”
„Надявам се един
ден да ти се случи да направиш нещо, което не разбираш за някого, когото
обичаш.”
„Толкова хора
влизат и излизат от живота ни! Стотици хиляди хора! Трябва да държим вратата
отворена, за да влизат! Но това също означава, че трябва да им позволиш да си
отидат!”
„Светът не е
ужасен, но е пълен с множество ужасни хора!”
„Човек се чувства
неудобно, когато извръща глава от нещо желано. Срамът идва, когато извръщаш
глава от нещо нежелано.”
„Хората са
единствените животни, които се изчервяват, смеят, имат религия водят войни и се
целуват по устните. Затова в известен смисъл, колкото повече се целуваш по
устните, толкова повече си човек.”
„Мисля си за всички
неща, които съм правила. И за всички, които не съм правила. Грешките, които съм
правила, не съществуват за мен. Но не мога да върна назад нещата, които никога
не съм правила.
"Накрая всеки губи всекиго."
текст: АntOurAge
снимка: нета
По детски наивна и чиста пристъпвам
