СТАРАТА КЪЩА

Разцъфнаха божурите на двора.
Красиво е. И толкова е тъжно.
В градината я няма вече баба,
а къщата смълчана тъй е пуста.
Гнездото празно зее на комина,
дори и щъркелите са заминали,
пропукват глухо стари керемиди,
търкулват се сълзи прогизнали.
На криеница с детството играем,
потърсих го... но нищо не намерих,
самотни днес са всички стаи,
миндера пази само прах от него.
И вече не ухае на мекици,
на прага никой никого не чака,
Няколко снимки на голи лавици
напомнят ми, че тука съм живяла!

текст: AntOurAge
снимка: Nedko Dimitrov Photography
https://www.facebook.com/theantourage/

Две назад, една напред

Мила моя! 

Ти никога няма да разбереш какво представлява срещата на две тела, чиито души са преплетени в обичта. Помня как бленуваше тази среща. Как сърцата ни сякаш се познаха през хилядите километри разстояние. Как съзнание със съзнание се преоткриваха и танцуваха сякаш страстно танго. Танго... две напред една назад...  Не помня в кой момент започнах да сменям такта с две стъпки назад. Мислех... исках моите чувства да се окажат силни, да издържат на изпитанията, които ежедневието ни поднася. Не успях... Не се осмелих дори да се опра на доверието ти. Мислех, че всичко ще мине с ...времето. Времето... натоварваме го да отговаря на най-трудните ни въпроси и очаквания, а то чисто и просто си минава, остават само нашите действия и бездействия, освободени от емоциите ни... А действията бяха в категорична опозиция на думите ни. Действията на единия понякога лишават другия от възможност за реакция, отговор. 

Има ли нещо по-тежко от непроявената реакция?! Да отнемеш порива на душата?! Да се бориш със сърцето си, да го насилваш да успокои своя ритъм... А то си иска тръпката, създадено е да пулсира. Без почивка. В добро и зло. Не помислих, мила моя, за твоя ритъм... Тогава... Но ме застигна. И ме завладя. Отново. Докога? Докато танцуваме своето танго. Тангото на възраждащата се искреност. Осъзнатата. Съзнателната чистота, стремеж, балансираност. 

Мила моя... дали... ?

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Призив

Ако може да спрете да си оставяте използвани бутилки, кутии, опаковки и фасове на непригодени за това места. Важи и за неистовото желание  да се люпят семки за декорация на настилката. Има едни съоръжения, наречени кошове за боклук. Не са за украса на градския пейзаж. А с функция да събират всичко мръсно и вредно за нас и природата. Освен, че е неприятно за окото, със сигурност има последствия за околната среда.

И само ако може да поздравявате по време на работния процес, когато изисква изпълнение на различни видове услуги към хора. Ако беше към животни би била разбираема липсата на нормална комуникация. За усмивка мога да помоля и на следващ етап. След като научим поздрава.

Ако може да се отнасяте със стремеж към цялост и съхраняване на всички съоръжения от градската среда - пейки, плочки, прозорци и т.н. Ако все пак почувствате порив да покажете грамотността си, заложбите си в стил "Пикасо" или инженерни такива - проявете ги на подходящите за това места, със съответните материали.

Когато разхождате домашните си любимци, пробвайте да се погрижите и за биологичния материал, който оставят. Няма нужда да се оглаждаме за мини постоянно.

За първо време е това. Вярно, че е елементарно, но изглежда ни куца.

 

 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

СТИХ ОТ АКВАРЕЛ

Наивно още рисувам те с думи
и в белия стих съчинявам небе
с изгрев пастелен и мирис на дюли.
Лети ми се с теб. И измислям криле.

Какво от това, че сме вече големи
и в сиви площади утихва нощта,
в очите ни има безброй акварели,
малко са прашни, какво от това!

Какво от това, че ще паднем навярно,
щом пак ще мечтаем високо със чайките.
Времето бърза, препуска нахално...
Кажи колко още...Колко още да чакаме?

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Пречупена илюзия

Липсваш ми. Такъв, какъвто те рисувах в съзнанието си. Липсва ми илюзията, че си герой. Липсва ми тежестта и дълбочината ти, които бях въплътила в теб. Липсва ми силата на ръцете ти, които можеха да задържат коя да е стена да не се срути. Липсва ми този смел поглед, който караше ледове да се топят и океани да замръзват...стига да затворя очи.  Липсва ми всяка твоя дума, която наелектризираше въздуха около мен и в сърцето ми се превръщаше в поема. Липсва ми онази мелодия, на която се усмихвах тайничко и  започвах да  мечтая.  Липсва ми необузданата страст, с която стискаше ръката ми, защото не можеше да направиш нищо повече в този момент...и тогава си представях какво би било...ако можеше.  Липсва ми кафето, което чаках да направиш за мен точно така, както си запомнил, че го обичам. Липсва ми масата за двама в онзи крайпътен рибен ресторант, в който никога не отидохме. Липсва ми границата, до която стигахме,  но не преминахме. Липсва ми ускореният пулс на нощта, в която ти така и не каза "Липсваш ми".  Липсва ми надеждата, че утре ще се появиш и ще оправдаеш всичките ми очаквания.  Липсва ми времето, в което мислех, че те познавам. Липсва ми цялата измислица в главата ми за теб. Но ти! Ти не ми липсваш.  Не може да ти липсва непознат! 

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

До изчерпване на количествата

Желанието е онази сила, която ни подтиква към действия. За жалост често недообмислени. Учат ни “в бизнеса желанията не бива да имат край”. За да си находчив, е нужно да вярваш, че може още нещо да се направи, да се усъвършенства, да се допълни, за да имаш повече полза, респективно печалба. Това е целта - печалба. Пазарната икономика се движи от инициативността. А тя е в пряка връзка с възможността за печалба. С хората напоследък сякаш става нещо подобно. Допълват се, попълват се с филъри, екстеншъни и други видове "пластмаси". Уж се усъвършенстват, а всъщност се превръщат в нечии копия. За жалост не на стойностни личности, а на носещи “печалба”. И така готовият продукт тръгва своя път - излага се за продажба, за да бъде “оценен”, а всъщност купен и употребен. Някак удобно неразбрано остава правилото, че е печеливша стратегия да си уникален, разпознаваем... Затова е нужна идея, мисъл, усилие, разходи за проучване. А за тях се иска инвестиции. Накрая излиза, че “копирам-поставям” е също в някаква степен задоволително. Разбира се посредствена. Все пак желанията на копията са далеч по-безинтересни и предсказуеми и се различават от желанията на оригиналните, креативните. И всеки е прав по своему. 

А моето желание, тук и сега, е свободното пространство в тази пазарна ниша на копия да се изчерпа в най-скоро време. 

Нека бъдем успешен оригинал, а не посредствени копия!

 

 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Любов

И не защото си...
летен бриз посред зима,
нервна клетка в спокоен следобед,
ударение в познатата песен,
колебание в ясна картина,
младост в узрялата есен,
въпрос след поставена точка,
бързина в бавната рима,
хаос в сортирани мисли,
задача наум с неизвестни,
изненада в гладката проза,
смела походка за трима,
съдба, която все пак ме достигна...
А защото...
любов
без теб едва ли щеше да има!


текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

До ръба

Извинявай! Дошла съм за малко, 
но с тонове в минута ще говоря,
тази нощ ще тежа многократно,
от всяка дума ще пиеш отрова.
Всеки звук ще отеква във вените,
силно и яростно от мен ще звучи,
ще прониже стрелките на времето,
за всяка истина ще преглъщаш сълзи.
Тези, дето заключвах във ириси
и в сърцето дълбаеха яма,
и куршумно след теб ме убиваха,
тъй че днес почти да ме няма.
Връщам ти ги на час по лъжичка,
нека всичко е пито-платено,
нека утре започва на чисто,
нека стигнем докрая предела.
Падат тук и душите, и маските
и до скелет ще режем със теб
онзи допир, приличащ на щастие,
белегът в ляво - парче по парче.
Ще напръскам с вината лицето ти,
ще ти върна от всичко по две.
Но замрази в юмруци сърцето ми,
ако от студ твоето вземе, че спре!

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Разпятие

Разпънати между искам и трябва. Разпънати между страсти и страхове, между емоции и разум. Разпънати между получаващото Себе си и ... отдаващото Себе си. Всеки опън има посока, която не е нужно да следваме. За някои хора е труден процесът на даването, отдаването. За други е достатъчно трудно да се справят с получаването - особено на това, което искат. И биваме разкъсани между “Осанна!” и “Разпни го!” на собствените си неясни кръстове. Всеки пречистващ собствени грехове. Очакващ собственото си опрощаващо възкресение. А сякаш три дни не ни стигат... Висим си разпнати и, вместо размисъл и поука, се научаваме на примирение с участта си. На жертвен агнец... Забравяме, че Той вече се пожертва за нас. Сега трябва да изпълним мисията си - да живеем! С четири основни посоки - доброта, чест, уважение и трудолюбие! Не да се чудим към кой край да се раздадем, а да знаем, че ние сме в средата и съдържаме всичките посоки в нас! Ние сме обединителите и основите! Ние сме смисълът! Ние сме началото! 

 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Наужким

Давай, лъжи ме...с поредната рима,
разкажи ми как ще ти липсвам,
как в сърцето ти още ме има
и в съня ти на капки утихвам.
Разкажи ми за златния пясък,
за следите ни в лятото скрити,
помни кожата мокрия блясък,
онзи допир - от теб до лъчите.
Излъжи ме за дългите нощи,
във които със мен си говориш
и по луната изпращаш ми още
три целувки и нещо за спомен.
Говори ми. А аз ще мълча.
Във лъжата поне да се случим.
От очите ми пада звезда.
И аз те обичам...Наужким!

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Тайни по време на вечеря

Крием тайни. Потулваме грешки. Отричаме случили се неща. Припомняме си да забравяме. Забравяйки, че най-човешко е да сгрешиш. А най-достойно е да си признаеш. Но предаваме нашата изопачена представа на нещата пред света. За вечеря си претопляме тайните, поднесени с лъжи. И преглъщаме истината. Мислейки, че така ще сме по-неуязвими, по-стойностни. А тя, истината чака, дебне, напъхана дълбоко в нас или премълчавана от другите. Догонва ни. И изскача. В най-неочаквания момент. Често все неподходящ. За да ни припомни това, което се опитваме да изтрием. За да ни върне към собствените болка, разочарование, грешки. За да си вземе лихвите. Лихви, натрупани от кредита време, който сме използвали, за да живеем неистински. В илюзии за себе си. За да ни покаже, че Юда всъщност е вътре в нас. И често най-голямото ни предателство е към нас самите. Скъпа е истината. По-скъпа от всичко друго. Особено ако чрез потулването й си ограбил и нечий чужд живот. Нечия заслуга или присъствие. Тогава рано или късно плащаш с главницата от своя. Но разкаянието се оказва най-малкото, което следва да платиш... 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Присъда без звук

Устните говорят за любов, дори без звук. Особено без звук...

Те произнасят думи, които могат да прогонят усещането за обич. Дори ако сме бездейни. Особено ако сме бездейни...
Оцветяват се от тръпката и сладостта от ненаситени целувки с алена жар. Най-алените пазят тази гореща жар...
Насочват изгарящата си мощ към избрания обект и възпламеняват тишината и спокойствието. Жадуват и биват утолявани от обич и усмивка. Научили са се да се разтеглят в изстрадана тъга. И там, на ръба на самоизпепеляващите се надежди, застиват докато изтлее жарта им. Същите тези горещи пожари стоически прехапват устрема си и угасени от стичащото се разочарование, издават най-тежката присъда: Сбогом!

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Смелостта да бъдеш себе си

Дерзайте, хора! Нали затова сме хора. Говорете помежду си. Изкажете ги тези мисли. Онези, които могат да задвижат нещо. Да променят нещо. Хуманните идеи, които могат да помогнат някому. Несправедливостта, от която може да спасите себе си или човека до вас. Започнете от един микро свят - вкъщи. Използвайте си думите. Облечете и разходете потенциала си. Придайте му действие. Не го оставяйте да стои в ъгъла в някоя папка с идеи в главата. Променете нещо. Дори и нещо малко да е. Дори и да е само в главата ви. Почнете с хигиена на мислите си. Оттам ще придобиете и такава на говоренето. След което и на действията си. Резултатът ще дойде, след като държите в една плоскост "Светата Троица" мисли-думи-действия. Бидейки полезни. Както за себе си, така и за другите. Не чакайте някой друг да го направи пръв. Имайте смелостта да сте себе си. Да се заявите. Даже и някой да не ви разбира. Пуснете вашата истина. Перефразирайте я в действие. Опознайте възможностите си. И бъдете! Действайте! Обменяйте човещинка! Дерзайте, хора! И бъдете хора! 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/