Любовта

Всичко опира до ръцете, които ще те докоснат едва.
Бегло. Неволно. Уж случайно. 
А в теб ще запалят искра. 
Внезапна. Начална. Възпламеняваща.
Ръце, които разпиляват твоята коса.                                                                                      Приканваща. Благоуханна. Непокорна.
Ръце, които те милват по-нежно от полъх.
Топло. Магично. Страстно.
Милувка, принасяща двамата в жертва.
През огън. От обич. На вечността. 
Всичко всъщност опира да срещнеш любовта.
На съдбата. В живота. И да я разпознаеш!

Текст: AntOurAge 
Снимка: Нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Да си родител

Знаеш кога си станал родител-часът и датата са записани в сърцето ти. Раждайки в теб една нова роля, която осъзнаваш, че е най-важната в живота ти. Усещането е необяснимо-извън всякакви определения за щастие. И започва най-отговорната ти задача - да възпиташ и се грижиш за нуждите и дните на най-важното(ите) създание(я) в живота ти. А те включват едно изкусно всекидневно балансиране между твоите и неговите виждания, чувства и потребности. И разбираш, че трябва да жонглираш умело и внимателно. Да извайваш старателно. Да го пазиш, но и да му дадеш достатъчно самостоятелност. Да уважаваш чувствата му, но и да поставиш външни граници на вътрешните му желания.Да зависи от теб, но да е уверен в себе си. Да го стимулираш да се развива и придобива, но без да го глезиш. Да разбере, че не можеш без него и го обичаш безумно, но без да го задушаваш. Да го научиш да дава, без да се губи. Да упражнява познатите неща, но и да е смел към новите. Да свиква с технологиите, които го заобикалят, но да не става зависим от тях.  Да е любопитен и любознателен, без да е несъобразителен. Да го окуражаваш да е себе си, докато расте сред другите.
Знаеш кога си се родил като родител. Записано е в сърцето ти... Както и че в него момент си започнал да рисуваш най-големия си шедьовър. 

 

текст: AntOurAge

Снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Антураж на деня: 99,9 % (на)празни усилия

Тяло или душа? Атоми или заряд? 99,9 % от тялото ни е празно пространство. А душата в него понякога тежи тонове. Но това празно пространство било запълнено с енергия. Почти 100 % от това, което сме е просто енергия. Но не проста енергия. Физична или химична? Няма значение. Съставен си от нея. И от 0,1 % маса. Протони, неутрони. Елементарни частици. Съединени от космическа енергия. А продължаваме да отделяме 99,9 % от времето си за тялото и материята. И 0,1 % процент за душата и енергията. Всъщност излиза, че в 99,9 % от времето си се грижим за 0,1% от нас. Изводите оставям на вас. 

текст: AntOurAge
снимка: нета

http://www.manager.bg/vselena/999999999-ot-tyaloto-vi-e-prazno-prostranstvo

Чети ме между редовете

Думите означават  ли нещо наистина или понякога  е просто съвпадение на звуците с мисълта? Когато буквите са осъдени да скрият това, което измълчаваме... Когато те не означават нищо, а се изричат на килограм... Тогава всъщност звуците не криволичат ли по ръба на  истината...И точно там, между тях, в паузите  най-силно крещиш, най-искрено обичаш, най-лесно мразиш, най-трудно прощаваш, най-истински страдаш, най-смело мечтаеш. В паузите се намираме, срещаме,  разделяме. Там се искаме, там се сриваме. А в думите се крием,  преиграваме себе си,  обмисляме ходове, докато търсим ...търсим някой да чуе мълчанието ни. Него чуе ли- разбрал те е! С очи те е докоснал, със сърце те е намерил. Между вдишванията и издишванията си ти, по себе си, оголен до душа. Отвъд звуците. Отвъд трептенията на материята. 

Чуй паузите...Чети между редовете... Звуците  са само механични вълни, превърнали се в думи, които понякога просто съвпадат с ритъма на сърцето...Остави ме да мълча! И там ме чуй! Там съм истина!

 

 

 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Признание

Той е този, който те чака

и топи скреж от лицето ти,

за да се сбъдвате двамата,

когато съвсем не си за обичане.

Той е същият, който остава,

щом загубиш поредна надежда,

вместо факел- ръка ти подава

и отново света ти подрежда.

Той е този, който познава

в мен онези помитащи крайности,

и ме обича...до лудост...такава

Няма приказки! Просто е щастие!

Той е дом, побрал се в очите ми.

Моят юг по средата на зима.

Не ми трябват криле за политане,

щом в живота ми още те има.

Ти си този, в чието мълчание

като пулс на сърцето притихвам!

Вдигам поглед в тихо признание...

Щом си тук! Нищо друго не искам!

 

 

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Препоръчано от Антураж: "Момчето с гълъбите" на Меир Шалев

Меир Шалев е най-популярният съвременен израелски писател. Книгите му са издадени на повече от 20 езика и са удостоени с много национални и международни награди.
В романът му “Момчето с гълъбите” са преплетени две паралелни истории, развиващи се в различно време. Книгата съчетава въздействащ разказ за живота и саможертвата на поколението, извоювало независимостта на младата държава Израел, и една трогателна семейна история, в която централно място е отредено на любовта и на нейните разнолики превъплъщения.
Насладете се на нашата селекция избрани цитати от книгата:

"Едно толкова просто нещо като любовта е това, което държи двама души заедно. И за това не е нужно да си специалист. Достатъчно е само да не си идиот."

"То при мъжете веднага на мига се вижда кой е идиот. Не винаги се вижда кой е умен."

"Жената трябва да изглежда добре, за мъжа е достатъчно да е малко по-хубав от маймуна.
Имаме късмет, че някои жени мислят така."

"Имаме голям късмет, че като остаряваме губим малко от паметта си, иначе трябваше да влачим още по-тежко бреме тъкмо когато вече нямаме сили."

"Навътре в гората има няколко малки голи полянки, сенчести и подходящи за усамотение или за самоубийство."

"Какво ли не ни се случва, сякаш си споделят погледите ни: вървим целеустремено напред, страдаме, липсваме някому, изчезваме, забравят ни, напускаме някого и накрая неизбежно се забъркваме в някоя каша."

"Да караш на заден с ремарке, не е като да свириш на цигулка - засмя се той. - Щом не си опитвал, значи не умееш."

"Ако човек има за какво да остане жив, няма да умре."

"От дясното око - то е влажно, затваря се и в слепотата пророкува бъдеще, което мозъкът не иска да признае и сърцето отказва да приеме. То го зове: Не си отивай! По единствения начин, по който окото умее да крещи - със сълзи, които се леят бавно и неудържимо."

"В такива ситуации е най-добре да разпределиш надеждата между отделни късчета от действителността - да не очакваш някакво голямо чудо в края на пътя, а да се молиш за малко милост до най-близкия метър."

"На човек му е нужна история. Но не някоя дребнава. Действителността ни е достатъчно дребнава. А в която има болка, изповед, култура и норми на поведение, щипка забава и намек за тайна."

"Времето може да поправя, да лекува и да изцелява."

"Понякога обонянието е посредник между звука и картината, слухът опипва, зрението си спомня миризми, а пръстите съзират."  

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

На чисто

Животът ми сякаш е белият лист. На него аз мисля да сбъдвам мечти. Всеки нов ден е моята четка, всеки мой избор е всъщност палитра. 365 възможности в дни...Чертая си бъдеще, стремежи, идеали, изографисвам чудеса и сюжети...герои без медали. Копнежи се реят дръзки, красиви. Протягам към тях сетива. Битовизмът се пробва всеки контур да изтрива. Но аз мисля творбата да бъде без грешка. Оцветявайки дните с мисли красиви. Щастие вплитам в рими, куплети. Търся се още сред листите сиви. Реалността ме научи да летя без крила. Да не предавам, въпреки че мен предават. Да обичам, дори когато спират да ме обичат. Да помагам, макар аз да имам нужда от помощ. Да бъда подкрепа, дори когато се лутам. Да се вълнувам, да съчувствам...
Да очаквам, защото живея...
Да живея, защото обичам!
Всеки нов ден да обръщам нов лист и да започвам на чисто!  

 

текст:AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Честита Нова година!

За дни, изпълнени със смисъл! За осъществени мечти и сторени добри дела! За сбъднати копнежи и изгреви в сърцата! За вълшебни мисли и нови висини! За сгряващи усмивки и окуражаващи прегръдки! За безкрайна синева към нови хоризонти! За пътища, които отвеждат! За приятелства, които окриляват! За ръце, които топлят! За очи, пълни с любов! За дом, който те чака и приютява! За взаимност, уважение, благодарност, търпение! За опияняващ късмет през цялата година и незабравими мигове, заслужаващи тост! Защото не е важен броят на годините, а как ги изживяваме!
Честита Нова 2018 година!













текст: AntOurAge
снимка: нета

Равносметка

Бях акорд на старо пиано,
бях вълна във мъртво море,
шепот бях на ехо смълчано,
звездопад в прекроено небе.
Бях онази, която остава
в нечий свят неумело скроен.
И в грешките смисъл добавих,
подредих ги парче по парче.
Наобратно обърнах се цяла
да намеря местенце във теб...
Падах! Болях! Оцелявах!
И някак си...стъпвах напред.
Колко нужни уроци събрах?
Истини свои колко забравих?
Бях или всъщност изобщо не бях...
Лице или маска накрая направих!

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Ин и Ян...или едно цяло

Ти и аз сме два различни свята. Прилив и отлив. Бряг и вълна. Изгрев и залез. Граничната ивица между  Пустинята Намиб и Атлантическия океан. Можем да се срещнем само за миг ...колкото да се разминем. На ръба на деня и нощта, началото и края, между равновесието и безтегловността. Ако аз съм сладкото, ти си горчивото. Ако съм черното, ти си бялото, които преливат за момент в сивото. Ако аз съм лявото, ти си дясното.  Няма среда. Екватора не минава през полюси. Невъзможни са границите, които трябва да прекосим. Защото са вътрешни. А природата ни е присъща. Никой не принадлежи на другия свят. Въпреки че и в двата луната е една и съща - за теб тя е само небесно тяло, а за мен - вдъхновение. Дъждът мокри еднакво - но на теб ти е нужен чадър, а на мен не. Ти вярваш в разума, аз следвам емоциите. Ти си точката на замръзване, а аз съм точката на кипене. Две успоредни линии, които не се пресичат  в безкрайността на тази Вселена.  Понякога така е писано. Да срещнеш не своята половина, а своята противоположност. За да видиш всичко, което не си. И за да разбереш какво всъщност си.  А дали не сме едно цяло?  

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

Леко като мигновение

Жадна съм...жадна за доверие! За истинско, чисто, неподправено! То е глътка свеж въздух след изплакано очакване в пустинни дни.  В свят, пълен с лицемерие.

Търся го! В очите, в хората, в препълнените улици... в другите, а всъщност в себе си.

Ще го намеря ли? Ще възкръсне ли? Ще бъде ли отново стожер в живота ми? След като веднъж вече го изгубих. А с него и себе си. След като го изпепелих с копнежа си. Проиграх го неусетно като мигновение... Докато отворя очи и беше изчезнало. Безвъзвратно ли?

Ще повярвам ли отново в него? А то в мен?  Това доверие... безценно, ефирно, леко като поверие, което днес тежи на виновните ми плещи като воденичен камък.  На него се оповавах, с него се оправдавах, а неговата Чест тъй лесно предадох!  Да го защитя ме беше страх, да призная вината си - изпитвах срам...Сякаш забравих, че се губи лесно...

А днес...днес ...как да го изградя отново?

Научих урока си! Всяко осъзнато покаяние, дадена прошка са всъщност новите, стабилни основи, които ще положа. Помня как! Мога!  Готова  съм...И ще те възродя, Доверие!

текст: AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Въже от грешки

Преминахме над черни бездни
и брод все търсехме над плитчини,
градяхме мостове от бледи сенки,
световете си за малко да сближим.
А там, под нас, Моисеево море е,
в него се оглеждаш - виждаш мен!
Вълни разплискват спомени на кея,
брегът отсреща още те зове.
От любовта, която там стаихме,
от гордостта, приклекнала до нас,
от грешките, които поделихме,
от вината ни, изречена без глас,
въже ни изплети да се достигнем,
да свържем тази пропаст помежду ни,
в очите си брегът мечтан да видим,
да се намерим пак след всички бури.
Хвърли под нас страхът посечен,
ела до мен отново да възкръснем.
Да тичаме по мостове е късно вече,
но тихо ще пристъпваме на пръсти!

текст: AntOurAge 

снимка: от нета

https://www.facebook.com/theantourage/

Спортувай-бъди над нещата!

За Бога, хора, спортувайте! За Себе си, хора, спортувайте! За мен е равносилно, но ще го обясня накрая. Човешкото тяло е сътворено с подвижни ставни връзки, за да извършва движение. Не бива да се осакатяваме. Не е нужно всички да се фокусираме в един и същ вид спорт или зала. С някои няма да се понесем. Всеки трябва да отдели време за себе си. За здравето си. За самочувствието си. Може да се занимавате и вкъщи. В интернет има изобилие от клипчета с поносими упражнения за всички възможности. Стягането на тялото ще доведе до по-изправена стойка. Стегнатите гръбни мускули ще се погрижат за целта. Няма да ги изброяваме поименно. Те не са от значение. Вие сте! За нисичките ще бъде възможност да не се чувстват толкова ниски. На високите ще даде възможност да гледат над нещата, дори буквално. Редовното спортуване ще повиши вашия тонус. Ще се подобри координацията ви. Това пък ще даде увереност да избягвате без особено объркване неприятни хора и ситуации. Винаги спортът може да е повод да се откъснете от нежелано присъствие. 

Ужасяваща е модата да се прехласваме по технологичните машини, които се движат вместо нас. Все си мисля, че обездвижването ще доведе до еволюционен крах на човечеството. Бъдете отговорни, ако не за вас, за прапрапрадецата ни. Нека не ги лишаваме от възможността за мобилност. 

А сега да се върна на началото: за Себе си или за Бога, ами равносилно е, защото при неизчислимите възможности да се срещнат друга мъжка и женска клетка, какво друго, ако не Божия намеса е това, че на този прекрасен свят сте се появили точно Вие.

 Бъдете най-здравата и хармонична версия на Себе си!

текст:AntOurAge

снимка: нета

https://www.facebook.com/theantourage/