Отвъд думите

Помниш ли как се води разговор? Не как се говори. Не как се съобщава нещо, което теб те е провокирало. А как да вникнеш в паузите на събеседника си? Как да проследиш фините бръчици около очите. Дали следват усмивката на устните? Или остават неподвижни да прикрият болката и тъгата, стаени някъде дълбоко? Помниш ли как се показва интерес и отношение към тема, която може да не ти е любима, но става такава, щом човекът, за когото е важна, ти е любим? Забравихме да помним колко е важно да слушаме отвъд думите. Да гледаме отвъд показното. Отвъд себе си. Отвъд рационалното. Да градим мисли по време на разговор. Да създаваме. Да приютяваме. Идеи. Бъдеще. Мечти.


Текст: AntOurAge

Снимка: интернетhttps://www.facebook.com/theantourage/

Рецепта за деня

Готвенето е изкуство. В което основна роля играят качеството на продуктите, пропорциите и подправките. Гаранция за хубав вкус са добрите продукти. За балансиран - пропорциите. А за неповторим - подправките. Да си представим, че хората в дните ви са продуктите. Най-важните са преобладаващи. И обратното - преобладаващите са най-важни. Пропорциите са времето, което отделяте за различните части от деня си - работа, семейство, приятели, себе си. Подправките са емоциите, които влагате в заниманията си. Любовта е най-важната, по презумпция, за да се пробужда апетита. Без любов всеки знае колко безвкусно може да е. Вярно, че ако сте в лошо настроение или под афект, може и да не се получи желания резултат. Но пък, ако използвате правилните продукти в нужните пропорции с подходящите подправки, може и да станете мастър шеф, забърквайки дните си.
Бон апети!

Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Душевен галоп

Имам цялото време на света. Да бъда. Да се уча. Да започна отначало. Да мисля. И всичко това е, за да бъда “себе си”. Звучи така лесно и примамливо. Така възвишено и едновременно простичко. Елементарно, драга ми Душичко!
Лесно е, но само да го проумееш. Само дето някак си действията ми куцат. Като стара кранта. Дето се е раздавала на младини. Мечтала е подир някой жребец да осмисли дните й. И така до деня, в който се изправи на манежа. И слънцето подчертае побелялата и вече почти забравила блясъка си козина. В този миг Душата ми осъзна как цялото време някак си, някъде е отминало. Безвъзвратно. И стремглаво се впусна в отчаяни опити за самозаблуда, за отхвърляне на вина. Започнаха се интереси, в стил “фън шуи” и какво ли още не... Ново, модерно.
Само дето старите навици, страхове, с модерни думи не се променят, а само звучат новаторски... Та... време нямаш, мила ми Душичко. Учиш, не учиш, само усещането за щастие ще ти остане!
В края!


Текст: AntOurAge
Снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

МАСТИЛЕНА

Откривай ме…
във припева на песните,
в мелодията на шарената есен,
в изгубените рими на поетите...
Откривай ме,
когато съм далече.
Когато се затварям плахо в себе си
и в капките от дъжд се стичам,
а в очите ми танцуват лебеди...
Откривай ме,
когато те отричам…
Такава ме открий. Когато съм мастилена.
Но стиховете ми не стават за обичане...
Намирай ме на дъното на смисъла,
макар да знаем, че отдавна се разминахме!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Навреме

И все пак, не е толкова важно какво ще направиш, а кога ще го направиш. Изпуснеш ли момента за правилното действие, вече "правилно" не е най-правилната дума. Нещата трябва да се правят навреме. Не със закъснение. Закъснееш ли, загубил си. Но не само време. Обезценил си...себе си, статуквото, кредита доверие. Нещо като на фондовата борса. Важно е не колко, а кога ще оцениш нечий труд, уважение, старание, отдаденост, любов. След малко...вече късно е.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Полумъртва мечта

Слънце, пясък, море и една полумъртва мечта. Очи, устремени към всеки нов изгрев. Умоляващи да зърнат знак. Бегъл. Невидим дори. Да събуди заспалото сърце. Забравило какво е усмивка... Вълнение... само че мъртво. Тегли унилите тела навътре. Сякаш природата прави естествен подбор. Иска да погълне отчаяните, тези, които не оценят красотата на мига, не разпознават късмета си, не приемат за достатъчно доказателство за щастие факта, че пред очите им е новият изгрев. Нова възможност за начало. За нова мечта. Нова тишина. Нова Тя!

Текст: AntOurAge

Снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Виждаш ли?

Когато гледаш в мен ...
Четеш ли се по устните ми ,
които преглъщат твоя вкус?
Търсиш ли дъжда в очите ми,
който така и не уби жаждата?
Губиш ли представа за времето,
когато чуеш ударите на пулса ми,
понесли всички, нанесени от теб?
Намираш ли място по кожата ми,
което все още не си белязал?
Страхуваш ли се?
От мен или от теб...
Когато гледаш в мен,
не виждаш ли ...
Всъщност себе си!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Среща

Приятно ми е да се разпознаем!
Винаги съм се опитвала да подготвя сърцето си, че един ден ще се разминем като непознати. Но естествено се случва това, което не съм очаквала...По-страшно беше да седнем един срещу друг за по едно кафе... като добри стари познати. Без следа от онази страст, която ни накара да излезем в пороя, да се вслушаме в препускащите удари на сърцето, да се скрием от шумната тълпа, да мечтаем за звездите... Без да премине ток през телата ни. Без да потърсим погледа си. Без да ти кажа колко ми липсваш. Без да уловиш ръката ми през масата. Стоим на неловко далечно разстояние, сякаш никога не си заспивал в косите ми. Сякаш не съм изгрявала в очите ти. Стискам в юмрук спомените си. Преглъщам ги с кафето. Думите, които искам да кажа засядат в гърлото ми. Всичко, което чуваш от мен, е лъжа... "Добре съм..." Мислено тичам на другия тротоар. Обръщам погледа си встрани. Не съм те видяла. Не си ме видял. Прибирам се и дърпам завесите. Убивам пеперудите. А очите ми изливат най-поройния дъжд. Вече не излизам, когато вали... А ти?


текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Съдбовно

Можем само да забавим съдбата. Но не и да я променим. Да излъскаме отвън гнилия плод. Но не и да сменим същността му. Да създадем илюзия в главата си. Но не и да й вдъхнем живот в реалността. В това хвърляме най-много усилия. В (само)заблудата. Че нещо или някой може да се промени. За да трепти на нашата честота. И бавно и славно запълваме света си с неистинност. С измама. А съдбата и реалността само стоят търпеливо в някой ъгъл и чакат, давайки ни шанс да се осъзнаем. И ако много дълго се правим на разсеяни, влизат, без да почукат. За да разчистят всичко фалшиво от живота ни. За да ни върнат на земята. След тях...би било късмет (или признак на здрав разум), ако остане поне едно истинско столче, на което да седнем или да се опрем. За да не се строполим на пода с фрактури след чистката. За да започнем отново и да изградим нещо истинско. Само и единствено в случай, че фалшът не е вътре в нас...

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Послушай ме веднъж!

Послушай ме, момиче! Поне веднъж ме чуй. Не бягай след него, ако той те иска, сам ще спре и ще те изчака дори. Щом вече си признала любовта си, негова е волята да ти отвърне или не. Не го моли да те обича! Обичта никога не може да бъде изпросена. И ако не е взаимна, горчи. Щом си направила своите крачки, постой и го погледай, изчакай малко (мъжете са боязливи в чувствата си), но не тръгне ли към теб- върви си. Не позволявай да се превърнеш в хляб за сития. Той не е гладен за теб...Не му предлагай повече. Не го търси, сам знае къде си и как да те намери. Поплачи си, пък стани и изтупай мислите си за него. Любовта е за споделяне и за живеене. Не се дава насила и не си отива насила...Бавно сама ще си тръгне, когато види, че не е и у двамата. С всяка сълза ще се измива от теб, ако той не ти върне усмивката. На студено лед не се топи и пожари не пламват....ще се опариш, но няма да изгориш. За силен огън две сърца трябват. Не се ли слеят заедно в Любовта, тя ще си иде, ще си иде. У един да я няма, пътьом, малко по малко, и у другия ще мине... Ще го преживееш, момиче! Дори в този момент да се съмняваш в себе си!


текст: AntOurAge
https://www.facebook.com/theantourage/

Пламък

Хоризонтът е сив и някакси муден.
Забранени мечти чакат да се пробудят.
Осквернени души в мрака тихо прозират.
В тебе още трепти пламък като за трима.
Вдигаш гордо глава и стените прескачаш.
Няма смисъл в това дълго да ги събаряш.
За да избягаш в тълпа от необятна тъма,
е нужно просто да светиш...
тук и сега!


текст : AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Въпросите накрая

...Е... краят... настъпи... Без бурно начало. Къде потънаха надеждите, копнежите, кой потъпка свободата да те искам, да те чакам?! Нима е честно да се налага да те преживея, без да съм утолила жаждата си? Нима е редно да не мога да се уморя от имането ти? От усещането на кожата ти до моята? Нима трябва да забравя силата на прегръдките ти? Нима трябва да продължа? Просто да те заместя? Как да кажа на някого думите, които изричаше пламтящото ми сърце пред теб? Как се преминава от чувствена искреност към рутина?! Как се запълва ямата, зейнала от открадната вяра? Какво се посажда вместо корен на любов? Дано Времето е по-мъдро от мен... Дано отговорите са по-силни от въпросите ми... Дано... да, но...


текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Любовта расте...

Мога да те гледам до безкрай. Да те слушам дори когато не те разбирам. Мога да те прегръщам и целувам до припадък. Ти ме научи на всеотдайност. Показа ми, че смисълът е най-голям в простите неща. И ми доказа колко силна може да е любовта. Научи ме, че умножаването е най-лесно при отдаване. Дори днес да си мисля, че любовта, която изпитвам, е най-дълбоката, на която съм способна, на следващия ден виждам как расте само от една (не)предизвикана усмивка. Разбрах как е възможно да те боли, без нищо да те е заболяло. Прости ми, че не съм до теб постоянно. Не е, защото не искам. А защото знам, че не трябва да те задушавам. Че си отделен човек, въпреки че сме били едно цяло. А как друг е въздухът без теб. Колко мътно е небето само. Как моето "Добре съм" зависи от това ти да си добре. Как времето зависи само от две очи и две ангелски ръце. Да кажа, че те обичам, е малко, мое мило дете!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/?ref=aymt_homepage_panel

НЕНУЖЕН

Открих те като бездомен спомен,
подминах те като ненужен кръстопът,
преглътнах бързо въздуха отровен,
промих те в заразената си кръв…
И не оставих рани,
устни прежаднели,
ръце, които да те призоват.
А сънищата изморени
посякох със кошмарен сърп.
Беше ли?Дали те има?
Видях те празен в мойта пълнота.
Онази песен днес ми е любима -
обичам да я слушам…Но сама!
Усмихвам ти се - колко си далече,
нощта те скри, денят едва те разпозна.
Различен ли си или аз съм друга вече?
Не питам! Зная! Времето ни го призна.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Щеше да е лесно...

Щеше да е лесно... Може би...
Ако можеха да се купуват чувства. Ако можехме да си ги избираме от витрините така, както си избираме аксесоарите към скъпия вечерен тоалет. Щеше да е лесно щастието да се измерва с броя на перлите на шията ти. Колкото са повече, толкова си по-щастлив. Щеше да е лесно, ако часовникът отмерваше всяка секунда до експлозията, която предстои да се случи в сърцето ти при допира на нечии любими длани... Щеше да е епично... Ако не беше трагичното безмълвие на пулса ти. Докато обикаляш бутици, в които има място само за световно доказали се брандове, където пластмасовите манекени почти оживяват от този лукс... Ти, ти почти се превръщаш в пластмасова опаковка. Щеше да е толкова лесно... и приказно красиво, ако приказката не беше също толкова измислена както идеята...че можеш да си купиш чувства.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

Авторско

Онова пространство между началото и края си е твое. И го запълваш. Скицираш всеки ден със собствените си чувства, мисли, действия, потребности. Когато музата те напусне, спираш. Случвало ти се е да стоиш на едно място и да нарисуваш хиляди неща, както и да обиколиш хиляди места, а да не добавиш нищо. Някой път изтриваш. Но остават бледи следи. Нищо...почваш върху тях. Със сигурност имаш една идея каква картина ще нарисуваш от живота си. А впоследствие виждаш, че се получава нещо различно. И все пак си е твоята картина. Вложил си както безсънни нощи, така и дни, излетели като миг в нея. Обичаш я. Твориш. Учиш се на техники в движение. Някои път нечии чужди картини може да ти изглеждат по-талантливи. Но това не те обезнадеждава. Знаеш, че не е нужно да си Пикасо, за да сътвориш нещо ценно. Достатъчно е картината ти да е истинска. Авторска. А не нечие копие...


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Ураган

Има и такава любов ...
Която идва като лек полъх...
Едва доловим...
Красив...
А после става ураган...
И те помита
Стискаш очи
Не смееш да мръднеш
За да не те събори
Засяда в сърцето ти
И стяга примката...
Боли те
Навсякъде...
Но бурята е толкова силна,
Че не можеш да излезеш от нея..
А ти си крехък като глухарче...
И просто се молиш да я издържиш!



Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/

Нужна е само една среща

Има хора, които се опитват да гадаят бъдещето и такива, които го чертаят. Има хора, които се прибират по време на буря, и такива, които просто намират временен подслон. Има хора, които чакат някой да ги насочи и такива, които виждат посока дори и назад. Има хора, които използват потенциала в другите и такива, които се стремят да го развият. Има хора, които си мислят, че са видели всичко, и такива, които винаги са жадни за още. Едните правят от нещо нищо, а другите от нищо нещо. Едните чакат възможност, а другите я създават. Първите ще ги срещнеш навсякъде. От вторите ти е нужна само една среща...тази със себе си!



текст: AntOurAge
снимка: TONY•L
https://www.facebook.com/theantourage/

По инерция

Когато те няма...Тогава
времето е на командно дишане.
Пространството е ограничено до няколко ръба.
Мислите ми са сведени до минимум. Обикновено до едно име.
Действията са само механично движение на тялото.
И земята се върти по инерция.
Стъпил си на нея, но не си тук. Нито сега. Отсъствието е най-силното присъствие. Измерва колко място заема някой в живота ти и какво значение има за теб. Другото е просто гравитация и физика.
И с теб ли е така?...


текст: AntOurAge
снимка:интернет
 https://www.facebook.com/theantourage/