неделя, 29 юли 2018 г.

4 идеи за нискобюджетни удоволствия

1. Книга....от библиотеката

За любителите на книги е понякога трудно да отделят средства за нови такива. На помощ идват добрите стари библиотеки. Само срещу еднократна годишна такса на стойност не повече от една нова книга, получавате достъп до хиляди заглавия. Разбира се, единственото условие е да не забравите да я върнете, след като я прочетете. И нека четенето започне сега.


2. Нова дреха...от магазин секънд хенд

Знаем, че скептиците ще погледнат подозрително и дори отхвърлят предложението. Но все повече секънд хенд магазини залагат на качествени дрехи. Срещу скромна сума имате шанса да си тръгнете с нова маркова дрешка, която дори е уникална, понеже шансът да се сблъскате с някой друг, носещ същото, е почти нулев. Пък и имате еко принос, спомагайки да се намали свръхпроизводството.

3. Обяд или вечеря на уникално място или... пикник

Забравете за скъпите ресторанти, изискващи специален дрескод и култура на хранене. Срещу далеч по-скромна сума можете да си спретнете незабравимо изживяване сред природата с меню по ваш вкус. Развихрете въображението си и дори сами изберете декорите - може да е дори някоя средновековна крепост. Със сигурност няма да е просто пикник, а едно различно изживяване.

4. Екскурзия...с велосипед

Знаем за наличието на пътни разходи, когато искате да си доставите разнообразие и да посетите някое ново местенце. Е, има и безплатни превозни средства. Велосипедът е точно такова. Вярно, че не можете да очаквате да направите Тур дьо Франс, но не е и необходимо. Изберете си някоя близка дестинация, ако сте нови в такъв вид физическо натоварване. И се насладете на пътуването на открито. Резултатът ще е и разнообразен, и здравословен.
 

 



текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Без условности

Слушай тишината...
Гледай в мрака...
Гмуркай се дълбоко...
Мълчи красноречиво...
Вълнувай се спокойно...
Бързай умерено...
Подреждай истини...
Разрушавай градивно...
Планирай невъзможното...
Обичай без условности!

текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

НАЙ-ЧЕРНАТА

Ще ме търсиш в очите на други жени,
ще палиш огън, за да ме намериш.
И всяка нощ надежди ще гориш
във чуждите изгладени постели.
Ще бъда там, в ръцете им добри,
в спокойното им дишане до тебе.
Ще те обичат. Но ще ти горчи…
Закуската в леглото. И вкусът им нежен.
И изгревът ще ти се стори страшно сив.
Ще вземеш душ. И пак ще ме измислиш.
След утрото във техните очи…
Ще искаш мен! Най-черната от всички!

текст:AntOurAge
снимка: интернет
 
https://www.facebook.com/theantourage/

За някои особености на XY индивида

☆ Ако не може да оправи някоя повреда, е по-склонен да извика XX за акъл, отколкото майстор да я оправи. Разбира се, XX ще излезе накрая виновна. А XY поне се е опитал да потърси помощ...

☆ Любимото ястие на XY-сготвеното от мама.

☆ Ако се случи да отвори вратата на асансьора - или XX е нова, или асансьорът. Или е сам и няма как XX да му отвори.

☆ XX си мисли с какво да облече децата за училище. XY си мисли "Егати съдията снощи! Прецака ми мача."

☆ Ако получиш покана за по питие. XY от цяло сърце се надява, XX да се отпуска от едно малко, за да не се налага да влага средства и време.

☆ Ако XX се разболее - ясно е, че преувеличава. Няма толкова тежка болест, която да пречи на задълженията й. При XY е друго. Той е твърде силен и щом някаква си температура или болка е успяла да се докопа до него, то значи работата е сериозна. Трябва да бъде обгрижван, и то с радост, а не по задължение.

☆ Нито един XY няма да хареса настоящата публикация

текст: AntOurAge
 
https://www.facebook.com/theantourage/

Стихия

Утре...е твърде далеч...
За да обичам като за последно.
Да гоня вятъра и да хващам мечтите си.
Да протягам ръце към слънцето и да се оставя на лъчите му.
Да падна в прегръдките ти.
Да бъдем щастливи и да се слеем в едно.
Да прощавам. Да творя. Да съм цяла.
Да оставя живота да се влее в мен
с вкус на праскови и дъх на лято.
Аз нямам утре.
Само днес.
Политам.
На облак ставам и връхлитам.
В земята всмуквам се.
Пробивам.
Парчетата в едно събирам.
Нямам утре.
Само днес.
Стихия съм.
Така обичам.


текст: AntOurAge
снимка: интернет
 
https://www.facebook.com/theantourage/

сряда, 25 юли 2018 г.

Свиква се...

Свиква се!
С липсата ти, когато присъстваш...
С разстоянието, когато си близо...
С безсмислието на думите, които изговаряш...
Със силата ми, избила на повърхността от слабост...
С усмивките ми, пречупени от учтивост...
С очите ми, които гасят пламъци...
С бурите, които не ме събориха...
С всичко, което не ме уби, свикнах...
А ти ще свикнеш ли с това, че свикнах без теб?

текст: AntOurAge
снимка: интернет
 
https://www.facebook.com/theantourage/

НЕВИДИМ

Няма те. Невидим си. Изчезна.
На атоми във мен се разпиля.
Очите ми са други. Непрогледни.
И ти си друг. Безлично друг във тях.

До бяло те изтрих със всеки облак.
По-чиста съм след падналия дъжд.
На капки стана в стъкления поглед.
Прозрачен. Предалечен. Чужд!

Не ме познаваш. Аз не те познавам.
Случайно те обърках с друг човек.
Неясен спомен. Бързо подминавам.
Не съществуваш в мене. Вече не!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
 
https://www.facebook.com/theantourage/

неделя, 22 юли 2018 г.

Препоръчано от Антураж: "Изворът" на Айн Ранд

Романът е издаден за първи път през 1943 г., но звучи толкова актуално, че все едно е писан днес. "Изворът" е книга, която ще ви накара да се замислите, а може би и да промените нещо. Айн Ранд е сътворила един брилянтен "разказ за човека, който не живее според разбиранията на другите". Понякога имаме нужда от точно такъв вид четиво, което да ни подскаже, че човек е щастлив, когато е осъществен и следва собствената си цел, когато е личност, а не просто рамка, която да се запълва от мненията и оценките на останалите.

"Не е важно дали някой ще ми позволи. По-важно е може ли някой да ми попречи?"

"За жалост в живота човек не може винаги да бъде толкова безупречно последователен. Винаги има непредвидим човешки елемент на емоция. Не можем да го победим със студена логика."

"Човек може да признае дори и болката си, но да признае щастието си означава да остане разголен, зависим от свидетеля."

"Най-трудното нещо на света е да правим онова, което искаме. То изисква най-голяма смелост. Онова, което наистина искаме."

"За да каже "аз те обичам", човек трябва първо да може да каже "аз"."

"Хората се различават по добродетелите си, ако имат такива, но пороците им са еднакви."

"Да си продадеш душата е най-лесното нещо на света. Хората го правят непрекъснато, през целия си живот. Ако поискам да си запазиш душата...ще разбереш ли защо е много по-трудно?"

"Първото смръщване на човека е първият допир на Бог до челото му. Допирът на мисълта."

"Да обичаш означава да допускаш изключения."

"Човекът може да оцелее само чрез разума си. Той се явява на бял свят невъоръжен. Разумът е единственото му оръжие."

"Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин."

"Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си."

"Никой не носи отговорност. Няма на кого да се потърси сметка. Такава е същността на всяко колективно действие."

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Забравѝ ме!

Забравѝ ме! Вземи всяка напразна надежда, която пося в сърцето ми! До последното семенце! До последната красива куха дума. Която ме издигаше до безтегловност. Ще останат само мечтите ми. Сухи. Твърди. Трудни за преглъщане. Дано са останали поне няколко росни сълзи, с които да преглътна сухата болка и горчивото разочарование. Върви и не поглеждай назад. Аз ще съм улисана... Имам да събирам разпилените си части... да кърпя окъсаната си обвивка... да попълвам душата си... да се уча да обичам... най-вече себе си!

Текст: AntOurAge
Снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Нямам време...

Нямам време...
за мразене,
безсмислие,
лъжи и лицемерие.
Нямам време...
за празни приказки,
сплетни
или поредното отричане.
Може би в друг живот...
Заета съм.
Имам твърде много за обичане!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
 
https://www.facebook.com/theantourage/

Иначе

Като малка ме съветваха
да не отварям на непознати.
Сега се уча да не отварям
на голи обещания,
празни думи,
дребни души,
студени погледи,
лъскави опаковки,
измислени герои...
Иначе
на злобни кучета,
тиранозаври
и непознати...
мога да отворя!

текст: AntOurAge
https://www.facebook.com/theantourage/

Празно съдържание

Когато думите са празни от съдържание, те не носят дори илюзия. Нито полъх надежда. Вместо това отнемат. Отнемат от малкото останала ни вяра в искреността на човека. Разбъркват остатъците от разбиваното сърце така, че се налага да започваш да го нареждаш отначало. И всичко, което те владее в този миг, е онова усещане. Усещането за пустота. Празнота. Вътре в теб. Идва бавно и постепенно. Никога изведнъж. Но завладее ли те... става страшно. Страшно за самия теб. Защото в този период всяка емоция минава покрай теб като филмова лента. От онези блудкавите, които дори не могат да те накарат да ги погледнеш. Сякаш гледаш как собственият ти живот се чуди дали въобще да се случи. Струва ли си да идва при теб. Да минава дори покрай теб. Няма чувства в този миг. За жалост този миг не е само миг. Става период. Поредици. Самозаблуждаваме се, че ние просто сме се дистанцирали нарочно. Че тези “случки” не ни докосват. А в тях доброволно несъзнателно оставяме частиците от себе си. И празнотата ги поглъща. И не връща нищо. Никога.


Текст: AntOurAge
Снимка: Интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

сряда, 18 юли 2018 г.

БЯГАМ ОТ ТЕБ

Бягам от теб...
напосоки си тръгвам
всеки път се стеснява до сиво
хоризонтът пред мен
е мъглив и прегърбен
силуетът ти в сянка се свива
Много дълго стоях
на ръба... да те имам
от очакване свят ми се вие
този връх бе високо
и остана самотен
нека някога друг го открие
Ще болиш...
много време ще мине
по краката ми тръни се впиват
Бягам от теб...
сякаш в кръг омагьосан
а себе си всъщност не стигам!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
 
https://www.facebook.com/theantourage/

вторник, 17 юли 2018 г.

Шедьовър

Не бързам! И ти недей... От мига, в който съм се появила и поела по пътя си, всъщност съм се устремила към теб. Към непознатото... Сякаш някакъв инстинкт ме е водил право към теб. А в онзи миг, в който ти си се появил, е било, за да ме дочакаш. Усещам, че се опитваш да ме достигнеш. Дори и да не го виждам, го усещам. По усилващия се вятър. Но ти е трудно. Защото не е нужно... Природата ти е друга. Силата ти е друга. Дори и Луната да е на твоя страна. Изчакай още малко. Да не погубим брега между нас. За да успея да проправя най-красивия път към теб. Не най-прекия, а най-красивия... За да продължа да съм себе си поне още миг и да достигна пълнотата, която ми е нужна. За да оформя първо своя силует. Своята среда. Когато съм готова, ще дойда. Да притихна. Да сменя сладкото със соленото и спокойното с непредвидимото. Ще се влея в теб. За да се влюбим... И да родим шедьовър!


текст: AntOurAge
снимка: Dimitar Karanikolov Photography

https://www.facebook.com/theantourage/

понеделник, 16 юли 2018 г.

Всеки е урок

От всеки можеш да научиш по нещо. Няма безполезен човек в живота ти и на пътя ти. От един можеш да научиш киндилик. От друг занаят. От трети какво да не правиш. Някой ще те научи да четеш между редовете. Друг кога да премълчиш. От четвърти как да разчиташ на себе си. Най-важните ще те научат да вървиш. Някои - от какво да се пазиш. Други - до къде са ти границите. Има такива, които ще ти покажат колко е хубав и интересен светът. И такива, които ще те научат как да се съпротивляваш, ако се опитат да те ограничат. Един ще те научи на отдаденост. Друг - кога да удариш спирачка. Уроци колкото щеш. Хора също. Някои от тях ще си отидат. Завинаги... Въпросът е да не си тръгнат заедно с урока.

Текст: AntOurAge
Снимка: интернет
 
https://www.facebook.com/theantourage/

ОБЕЩАЙ МИ

Обещай ми, че ще пазиш този миг,
когато с теб сме цялата Вселена.
И винаги във твоите очи
ще се откривам като таен белег.
Не искам друго. Стига ми това,
да знам, че някъде във теб ме има,
по-мъничка от всичко във света,
но истинска като сълза горчива.
Изплакана в най-синьото небе,
преглътната с вкуса от твойте устни...
Една сълза...по-силна от обет...
Ще свързва утре две вселени чужди.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

Кула от илюзии

Имай вяра! Човек може да се избави от илюзиите си. Тези, в чийто вихър сам се е поставил. Тези, които в началото на зараждането си изглеждат толкова невероятни, невъзможни, че всячески се опитваш да си забраниш. Забраняваш си да ги мислиш. Да ги допускаш. А докато мислиш какво да направиш да не ги мислиш, сякаш поставяш по една тухличка отгоре. И редиш. И редиш. Но накрая винаги доизграждаш. Дори реално им намираш мястото на всяка една. Виждаш как са предопределени да бъдат построени от теб. Като пъзел, създаден точно и само за теб. Когато си вдигнеш толкова висока кула, че вече скрива реалността от полезрението ти, се усещаш сам. В средата на всичко хубаво... което би могло да бъде... Но сам. Сред илюзиите, че си с някого, а си... Сам. Осъзнаваш, че строиш сам, мечтаеш сам, подреждаш сам... щастлив си ... само там - сам всредата на кулата от илюзии.

Зазидал си вярата в себе си. Но знай, че винаги кула, създаден от един, за един е загубена кауза... Спасението е просто да разместиш долните тухли. Гравитацията ще свърши останалото. Ти само си вземи пуканки и наблюдавай зрелището. Вече с усмивка може да разгледаш илюзиите нападали в краката ти. После се огледай наоколо! Вземи си вярата! Пази я! И продължи напред!

текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

сряда, 11 юли 2018 г.

Митове за любовта


Мисля, че цялата концепция за любовта е сбъркана. Онази, която ни кара да мислим и търсим любовта като огън, като помитащ ураган от чувства, като изпепеляваща комета и т.н. Не виждам нещо градивно в постоянното търсенето на някаква разбиваща те на атоми сила. Любовта трябва да е живот, да те избистря, а не да те докарва до нежелание да отвориш очи сутрин заради изнемощяло от чувства съзнание. Любовта е съзидание и изграждане. Трябва да те изправя, а не да те смачква. Ако трябва да се сравнява с нещо, то по-скоро трябва да е с летен дъжд. Разхлаждаща, напояваща, ромоляща в съзнанието ти. И успокояваща. Да умее да снема напрежението от плещите ти. Да измива черните мисли. Да отваря и държи будно съзнанието ти. А не да те обсебва и да се губиш. Да те прочиства. И след нея да цъфти живот. Ако сте решили да си играете с огъня, играйте си с огъня. Наречете го "Страст". Но не намесвайте Любовта. Истинската любов не е гръмкост, а постоянство.

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

вторник, 10 юли 2018 г.

Заслужих те, Щастие!

Разбираш ли ме?
Бягах към свободни пространства,
избягвах недостойни грубости, 
отбягвайки безсмислености. 
Губих вяра в себе си, 

загубих битката срещу сърцето си,
погубвайки възможността за неоценени компромиси.
Търсих взаимност,
намерих сили да приема новия си облик,
откривайки всеки ден надежда за светлина.
Разбираш ли ме?
Заслужих те, приемам те, живея те...
Щастие!

текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

ПОСЛЕДНАТА НИ ЗИМА

Навярно ще остане част от мене там,
където и виелиците трудно ме намират,
през сън изплакан ще се връщам, знам,
да изживея с теб последната ни зима.
Да вледеня докрай следите си по теб,
да няма път, по който да те стигна,
да те изгубя в себе си съвсем
завинаги! Не искам да те има!
Никъде! И никога! Изобщо!
Не си болял, не си се вливал
през клетките ми в мен подкожно,
не си живял, не си ме доубивал!
Така ще те погубя! Доживотно!
Ще срутя мислите, в които те зазидах.
И след руините ще намеря път обратно...
Но аз..но аз дали ще бъда жива!

текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Тишината е величествена...


Тишината е величествена...
Когато никой шум не е в състояние да те изкара от вътрешния ти свят.
Когато погледът ти се плъзга по повърхността на заобикалящите те предмети, 
но остава недокоснат от тях.
Когато думите олекнат до безтегловност.
Когато тялото ти не се ограничава от нито едно сетивно възприятие.
Тишината е усещане за цялост без обвивка.
Когато можеш да я приемеш,
да й се отдадеш, да й се насладиш,
да я изстрадаш, да я обикнеш...
Тишината е величествена...
Особено когато има с кого да я споделиш!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

неделя, 8 юли 2018 г.

Казано честно



Истината. Тя бива дъвкана и преглъщана, изопачавана, премълчавана, затрита и потъпквана. Несправедливо и целенасочено. А всъщност тя е подарък. Който правиш както на себе си, така и на тези около теб. Тя е като да се освободиш от товар. Да издишаш. Да пиеш от чист извор. Да разчистиш ъглите на съзнанието си. Да се помириш с нещата в и около себе си. Да си себичен. В позитивния смисъл. Да си честен и прям, за да видиш нещата такива, каквито са. За да заживееш в един истински свят. За да спиш спокойно. Има истини, от които боли. Така е. Но те са като операция по премахване на чуждо тяло от твоето собствено. Болката от зарастването е по - приятна и отшумяваща с времето от тази на тлеещата инфекция. И когато всичко си дойде на мястото, болката спира. И пак си цял. Чрез истината ще се изцелиш. Лъжата може да те докара и до сепсис.

текст:AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

четвъртък, 5 юли 2018 г.

Високо напрежение!

В края, винаги на края, миг преди да си тръгнеш, идва равносметката. Знаеш, че някога в предишен момент, не помниш точно кога и как, си свалил защитите си... И си оголил сърцето си като жица, по която минава високоволтажен ток... Не мислиш дали ще даде на късо. Искрите не те плашат, само ускоряват пулса ти. И ти се раздаваш повече и повече. Имаш чувството, че можеш да произведеш енергия, надвишаваща тази от атомна електроцентрала. Да захраниш и Млечния път. Да промениш въртенето на планетите. Да излезеш смело от орбита... И да забравиш за опасността... за съпротивлението, за изгарянето, за всички, които са се опитали да те върнат на Земята, за сърцето си, за оголената жица... Дори забравяш да видиш на кого въобще му трябва тази енергия, иска ли я, знае ли какво да прави с нея... Забравяш! Почти до края... До момента, в който те заболи достатъчно, за да включиш отново защитите си. И да направиш равносметката... Дали си научил урока си? Или си се изцапал със саждите? Дали пламъкът ти е стопил леда, или е оставил опожарени стърнища...
Дали си е струвало? Колко от себе си си раздал? Какво си взел? Изгорял ли си? Заредил ли си се? Не в замяна. А като обратна връзка... За да знаеш дали да хлопнеш вратата, или да подадеш ръка на изпроводяк? За да знаеш как да си тръгнеш... с усмивка или с огорчение? Не дали! А как?
 

текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/

сряда, 4 юли 2018 г.

15 градуса през лятото

Вали. Не помня откога. Не помня кой ден е. Нито колко е часът. Навън е светло. Отвътре - нощ. Стоя статично. А сякаш пропадам. Спомням си още щастието. С мирис на липа и вкус на сладко от дюли. Не съм го виждала отдавна. Дали ме е забравило, щом ме подминава? Опитвам се да си извадя анамнеза на пътя дотук. Не пропадаш изведнъж в пропаст. Бавно пълзиш надолу. Слизането винаги е по-лесно. Гравитацията е на твоя страна. Паля цигара. С идеята, че ще раздвижи поне кръвообращението ми. Онази кръв, която кипеше. Сега се движи с максимум 15 градуса през лятото. Твърде студено, за да си гол. Трябва да се прикриеш с нещо. Усещам допир. Слънчев лъч е пробил през облаците и докосва лицето ми. Прилича на въже, по което да се изкача. Поемам въздух и се хващам. Дано да издържи...


текст: AntourAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

НИЕ

Ти.
И Аз.
И Ние.
В профил.
Или във анфас.
Небето е под нас.
В очите си политаме!
Губим се. И пак намираме.
Симфония. Балада. Стихоплет.
Виновни стъпки и пропукан лед.
Ще тръгнем. Ти към мен и аз към теб.
По дяволите всичко. Сърцето иска те!

текст: AntOurAge
снимка: интернет
 
https://www.facebook.com/theantourage/

понеделник, 2 юли 2018 г.

Основно изкушение

Усещам как ме избираш. Добре де... все едно преценяш. Внимателно. Сякаш съм твоето основно блюдо. Твоето здравословно, разумно подбрано ястие. В подходящия грамаж, хранителна стойност. Храненето, което е добро за теб. За твоето бъдеще. Форма. Здраве. Балансираност на макронутриентите. И вероятно така е редно. Да избираме партньорите си с разума. Дали тяхното ежедневие е съвместимо с нашия живот. Да ни е удобно. Че иначе твърде се увеличава стресът. А той води до много съвременни заболявания. Отключва ги. Внезапно. Безпощадно. Както внезапно те съблязнява аромат на любимо изкушение. Дълго отлагано. Бавно нахлува в ноздрите ти. Изпълва съзнанието ти със спомени за усещания. За добре оползотворени дни. И нощи. Принуждава те да затвориш очи. Да се усмихнеш. Да мечтаеш. За твоето отлагано изкушение. Което си подчинявал на стриктния си режим. И не си си доставял. Сякаш изкушението избира сърцето ти. И то него. И рано или късно го подчинява. Тайно или явно. А не е ли вълнуващо така да се избират партньорите? Като десерт, на който не можеш да устоиш... така или иначе... Все стигаш до него...


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/

неделя, 1 юли 2018 г.

Препоръчано от Антураж: "Кафка на плажа" от Харуки Мураками

Мураками е непредаваем. Повествованието му е толкова просто на пръв поглед, а всъщност така многопластово, приковаващо погледа и мислите. Тази книга не може да се чете ей-така, между другото, просто е магически впримчваща. И не те пуска до последната си страница.
Авторът заявява, че ключът към разбирането на книгата се крие в многократния й прочит. "Кафка на плажа - твърди той - съдържа не една гатанка, но аз не давам отговори. За всеки читател отговорът е различен и той трябва да го открие за себе си."
Избрани от нас моменти:

“А когато бурята стихне, вече няма да си спомняш как си успял да преминеш през нея и да оцелееш. Всъщност дори няма да си наясно дали е отминала. Но едно е сигурно. След като излезеш от нея, вече няма да си същият човек. В това е смисълът на пясъчната буря.”

“Знаете ли какво е любов? - Не съм пробвал, но имам някаква представа. То е, когато в теб бушува огън. - Именно. Огън. Но ако е нещастен случай, може вече да не я видите.”

“Излиза, че в целия огромен свят единственият човек, на когото можеш да разчиташ, си самия ти.”

“...произведенията, които притежават известно несъвършенство, са привлекателни тъкмо с несъвършенството си - поне за определени хора... В тази творба намираш нещо, което липсва на другите, нещо, което докосва струните на душата ти - а може би е по-правилно да се каже, че тя те намира.”

“Личните грешки обикновено са поправими. Стига да имаш доблестта да ги признаеш, всичко може да се поправи. Но нетърпимостта, ограничеността и липсата на въображение са като паразити, които се предават от човек на човек, променят вида си и продължават да се развиват. Няма спасение от тях.”

“Да попиташ е неудобство, но за кратко, да не попиташ е неудобство за цял живот.”

“Когато обичаш някого, ти търсиш липсващата половинка от себе си. Затова, когато мислиш за любимия човек, се натъжаваш. Сякаш се връщаш в стая, с която са свързани скъпи на сърцето ти спомени и в която отдавна не си бил. Това е естествено чувство.”


текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

Ако утре те няма...

Ще живееш ли днес във измама?
Би ли облякъл суета за премяна...
...ако утре те няма?
В колко сърца ще продължиш да ехтиш?
Колко дела след теб ще живеят?
Колко твои мечти ще спестиш?
В кои спомени като жив ще трептиш?
Замисли се, преди да кажеш "Не смея..."

 

текст: AntOurAge
снимка: интернет

https://www.facebook.com/theantourage/

ЗИМАТА ПРЕЗ ЮНИ

Да ти разкажа ли за зимата през юни
и за лавините, преливащи в очите ми?
Как белезите си лекувах с тръни,
но рози там така и не поникнаха.
За щастието по спомен да ти кажа ли,
за стиховете в раните написани,
за истините безнадеждно смачкани,
за всеки път, когато губех смисъла?
Не! Няма как да разбереш сърцето ми,
да видиш бялото във тази черна гама...
Запазих го дълбоко вътре в себе си
и пак след тебе мога да съм цяла!


текст: AntOurAge
снимка: интернет
https://www.facebook.com/theantourage/