"Чест” е разказ за болката и загубата, верността и
предателството, несгодите на емигрантите и сблъсъка между традиция и съвремие.
Историята е за престъпление в името на честта. Романът – за ориста да раняваме
най-тежко онези, които най-силно обичаме. Елиф Шафак за пореден път сътворява
неподправен шедьовър, мост между Изтока и Запада, между това, което е сега, и
което е било преди, между познатото и другостта. Ето някои избрани цитати от
великолепния роман, в характерния сладкодумен стил авторката:
“Всяко нещо във
всемира, колкото малко и незначително да е, има предназначението да даде
отговор на нещо друго. Където има проблем, има и решение, често изненадващо
близко. Важното бе да го видиш.”
“Не биваше да
показва, че е несъвършена, уязвима, човек като всички останали. Ако знаят, че
носиш сърце от стъкло, ще го разбият.”
“Хората отказваха
да видят красотата такава, каквато бе всъщност : крехка снежинка, паднала върху
черното кадифе на времето.”
“За първи път се
докосваха така - не по случайност и без срамежливостта на онзи първи опит,
измъчван от паника и от вина... сграбчи ръката й толкова силно, че я заболя. Не
бе проблем за нея, защото и тя изпитваше същото: силата, закъснението,
невъзможността...”
“Смяташе, че
думите докарват неприятности. Заради тях между хората възникваха недоразумения.
Не вярваше и на онези, които зависеха от професионалния жаргон: журналисти,
адвокати или писатели. Обичаше песни, най-вече приспивни, готварски рецепти и
молитви, където думите имаха второстепенно значение, ако въобще имаха
значение.”
“Харесваше му как
лицето й се променя с всеки нов обрат в сюжета. Той имаше чувството, че среща
многото жени, които дремят в Пембе, че зърва страни от характера й, скрити от
всички, вероятно и от самата нея.”
“С времето той
откри повече неща за нея, като плочки от пъзел, които щеше да нареди доста след
като тя си беше отишла...”
текст: AntOurAge
снимка: нета
https://www.facebook.com/theantourage/
